Св. Константин и Св. Елена (римският император Константин Велики и неговата майка) са патрони на нестинарството. В Странджа се честват на 3 юни (стар стил), когато е кулминацията на нестинарската обредност. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време езически ритуал да запази основните си черти и до днес.
Преди повече от две хилядолетия тракийските царе, които са били и върховни жреци, единствени имали право да встъпват в контакт с боговете, да отправят към тях молби и питания, а след смъртта си да се обожествяват. Преди да влезе в свещеното място, царят-жрец танцувал заедно с най-приближените си аристократи – неговите мисти, но само той играел върху жаравата на огъня, горящ пред вратата на хероона (храм на хероя – царския предшественик). Влизането в огъня го свързвало с боговете, за да се допита до тях. След този контакт той излизал пред народа си и оповестявал божествената воля и промисъл.
Отгласи от този ритуал се наблюдават при съвременните нестинарски игри в Странджа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на светеца. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на обожествения цар Константин, т.е. на хероя, може да встъпи в контакт с него и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите за тези, които ги очакват. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на медиатор – посредник между двата свята и главен прорицател.
Днес в село Българи изумителният танц върху жарава е само един отглас от онези древни тържества и ритуали. Въпреки това великата огнена мистерия пази притегателната си сила и до сега.
