Петра е древен град, разположен в южна Йордания, известен със своята забележителна скална архитектура и археологическо значение.

Името „Петра“ произлиза от гръцката дума за „скала“, което отразява уникалната обстановка на града сред скалисти пясъчни скали.

Петра е създадена като столица на Набатейското кралство около 4-ти век пр. н. е. и процъфтява като основен търговски център поради стратегическото си местоположение покрай древните търговски пътища.

Най-известната структура в града е Al-Khazneh, известна още като Съкровищницата, великолепен храм, издълбан в лицето на скалата от розов пясъчник. Смята се, че е бил мавзолей на набатейски цар.

Изсечената в скалите архитектура на Петра се простира отвъд съкровищницата, с многобройни храмове, гробници и жилища, издълбани в скалите, демонстрирайки уменията и майсторството на набатейския народ.

Сик е тясно дефиле, което служи като главен вход на Петра, с извисяващи се скали, издигащи се от двете страни. Разходката през Сик предоставя на посетителите драматичен и незабравим подход към древния град.

Археологическите обекти на Петра обхващат площ от над 100 квадратни километра (40 квадратни мили), включително структури като Кралските гробници, Римския театър и манастира (Ad Deir).

Манастирът (Ad Deir) е друг емблематичен паметник в Петра, характеризиращ се с монументалната си фасада и отдалечено местоположение високо в планината. Смята се, че е бил храм или манастир.

Историята на Петра е преплетена с различни цивилизации, включително набатейците, римляните, византийците и арабите, всяка от които е оставила своя отпечатък върху архитектурата и културата на града.

Стратегическото местоположение на Петра го прави цел за завладяване и в крайна сметка пада под властта на Римската империя през 106 г. от н.е., което води до по-нататъшно развитие и разширяване на града.

Упадъкът на Петра започва през византийския период поради промени в търговските пътища и сеизмични събития, което в крайна сметка води до изоставянето и изчезването му от историческите записи до 7-ми век.

Петра остава до голяма степен забравена от западния свят, докато не е преоткрита от швейцарския изследовател Йохан Лудвиг Буркхард през 1812 г., предизвиквайки подновен интерес към нейната археология и история.

През 1985 г. Петра е определена за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, като се признава неговата изключителна универсална стойност и културно значение.

Археологическите обекти на града са включени в множество филми, включително „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, където хазната служи като измисления „Каньон на полумесеца“.

Скалните образувания и пустинните пейзажи на Петра го правят популярна дестинация за туризъм и изследване, с пътеки, водещи до скрити долини, гледки и древни места.

Набатеите са разработили сложни системи за управление на водата в Петра, включително язовири, цистерни и канали, което позволява на града да процъфтява в суха среда.

Изсечените в скали гробници на Петра са служели за гробове на набатейския елит, със сложни фасади, украсени със сложни резби и декорации.

Набатейците се покланяха на пантеон от божества, с доказателства за различни храмове и религиозни структури, намерени в цяла Петра.

Улицата на фасадите е поредица от монументални гробници, разположени от едната страна на главната артерия на Петра, представяйки разнообразна гама от архитектурни стилове и декоративни мотиви.

Археологическите обекти на Петра са били обект на усилия за опазване, насочени към запазване на крехките им структури и предотвратяване на по-нататъшно влошаване поради ерозия и човешка дейност.

Археологическият парк Петра, създаден да управлява и защитава древния град, предлага обиколки с екскурзовод, съоръжения за посетители и образователни програми за туристи и изследователи.

Скалните образувания на Петра показват зашеметяващи естествени цветове, вариращи от розово и червено до оранжево и жълто, особено впечатляващи по време на изгрев и залез.

Посетителският център на Петра предоставя информация за историята на обекта, археологията и усилията за опазване, както и съоръжения като магазини, ресторанти и зони за почивка за посетители.

Древните жители на Петра са търгували със стоки като подправки, тамян, коприна и благородни метали по известния Път на тамяна, свързващ Арабия, Египет и средиземноморския свят.

Бедуините имат силна връзка с Петра, като някои семейства живеят в близкото село Вади Муса и предлагат обиколки с екскурзовод и гостоприемство на посетителите.

Петра продължава да бъде източник на очарование и вдъхновение за историци, археолози, художници и пътешественици от цял свят, привличайки стотици хиляди посетители годишно, за да изследват нейните вечни чудеса.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!