Дебютният роман на сценаристката Виктория Пенкова („Случаят Тесла“) е забавна и секси история, която ни обръща навътре към себе си.
Казват, че по-добър лек за разбито сърце от времето няма, но, ако имаше, то той навярно щеше да се крие в тюркоазените води на някой огрян от слънцето гръцки остров.
Именно там, на мистичния остров Митос, ни запраща лазурният дебютен роман „Йога, любов и други митове“ на сценаристката Виктория Пенкова („Случаят Тесла“). Сред страниците му читателите ще отплават на примамливо бягство от реалността, по време на което летният бриз ще слепи разпилените парченца на сърцето и ще зазвучи в ритмичния и отпускащ ритъм на „Оммм“.
Моника Круз има чувството, че сърцето ѝ е празен апартамент, от който някой току-що се е изнесъл с все мебелировката. Младата сценаристка с външен вид на филмова звезда тепърва събира останките от главоломното корабокрушение на брака си. А изпепеляващата забивка с неустоим задник на име Кучкаря ѝ припомня, че чифт красиви очи и още по-красиви бицепси няма да ѝ помогнат да запълни празнината.
Ето защо младата дама се впуска на примамлив йога ритрийт с гръмкото име „Митични жени на о-в Митос“. Ваканция до райско кътче в Гърция, което ѝ обещава най-големият ѝ проблем да бъде как точно да опише цвета на ширналото се море – кобалтово или тюркоазено, синьо, по-синьо, най-синьо.
Но веднъж пристигнала на острова, Моника осъзнава, че спомените ѝ също са я придружили на него и са по-ярки и задушаващи отвсякога. Изобщо не помага и фактът, че йогата, на която ги учи ексцентричната ръководителка на рийтрийта Шанти, е коренно различна от това, с което Моника е свикнала.
Преминавайки отвъд стандартните асани, Шанти предизвиква Моника да излее погребаните емоции, да изхвърли болката и старите спомени. Веднъж обърнала се навътре към себе си младата жена ще осъзнае, че животът е твърде кратък, за да го наблюдава отстрани.
Сред божествената природа на острова ще успее ли Моника да се откопчи от хватката на страданието?
Секси, забавна, драматична и примамливо безразсъдна като летен флирт с привкус на море и слънце в очите, „Йога, любов и други митове“ на Виктория Пенкова е история за болката, причинена от онази любов, която разцепва сърцето на безброй малки пукнатини.
Но и за онази най-истинска любов към самите себе си, която подобно на японското изкуство кинцуги, го залепя отново и го прави по-силно, по-смело и по-свободно отвсякога.
„Виктория Пенкова пише находчиво и без свян, здраво стъпила от смешната страна на Земята. Книгата ѝ е забавно обяснение в любов към грешките на една жена с противоречива същност от митична сила и симпатична човешка слабост.“
Виктория Бешлийска, автор на „Глина“ и „Сърце“
Из „Йога, любов и други митове“ от Виктория Пенкова
Шанти привлича вниманието на групата с отмерените трептения на някакъв далечен братовчед на тъпана. Поглеждам въпросително Ники изпод петнистата шарка на шала си.
– Събира желаещи за водопадите от трето ниво. Ники ми превежда странностите на Шанти, докато навлича горнището си, а после ме пита дали идвам с нея.
– Стръмно ли е? – питам я лениво.
Ники кима утвърдително. Измервам с поглед своя скален плаж с изобилните му водопади. Бих останала тук, ако митичните жени спрат да безумстват около мен. А те точно това ще направят, защото формират опашка зад Шанти. Сега е моментът.
– Ще се позастоя – отвръщам.
Ники ме инструктира да я чакам на долното ниво, ако тук положението стане нетърпимо.
– Ще се оправя, мамо – изпращам въздушна целувка аз към задницата ѝ, която плавно се отдалечава от мен.
Бих могла да бъда майка на Ники, но нещо в мен ми отрежда ролята на детето в тези отношения.
Скоро митичните катерачки потеглят към онези места, където е стъпвал само кози крак, а аз оставам насаме със скалите, с ослепителното слънце и с препускащата вода.
Както обикновено, блаженството ми е нетрайно. Тримата голи младежи изскачат от най-долния вир, където киснаха досега, нахлузват обратно смокиновите си листа и се заизкачват към мен. Знам, че всеки момент ще провалят плановете ми да темерутя сама сред дивата природа. Единият се е засилил към мен с широко протегната ръка.
– Hi, I’m Yorgos, and I’m local – прозвучава визитката му.
Колко наивно от моя страна да си въобразя, че всички гърци са красиви. През цялото време на ръкостискането ни се мъча да залича спомена за интимните му части, потопени в девствената вода, и премислям как да убия разговора ни още в зародиш.
Разяснявам на Йоргос, че не съм никаква заблудена туристка, а вървя в комплект с голямата шумна група с тъпана. Същите онези, които приличат на секта. Йоргос разтваря широко очи, но все още не е обезсърчен. Допълвам, че всъщност не сме секта, а само практикуваме йога. Изглежда, вървя в правилната посока, защото Йоргос вече изглежда объркан. За един тукашен островитянин няма нищо по-далечно от йогата.
– Всяка сутрин правим йога, а после медитираме на място изненада – разяснявам му аз програмата на ритрийта, защото той започва да пуска корени до мен.
Все пак „секта“, „йога“ и „медитират“ в три поредни изречения би трябвало да откажат Йоргос от общуването с мен. Но гърците явно са напористи, защото той излиза с предложение.
– Била ли си на пясъчния плаж от другата страна на острова?
Не знам какво толкова ги превъзнасят тези пясъчни плажове. В България си ги имаме в изобилие. Обяснявам му, че сега съм дошла да се разнообразя с камъни, и му благодаря за препоръката. Последва въпросът, от който се ужасявах от самото начало.
– Искаш ли да си правим компания?
Съзнанието ми се задръства с удивителни. Приличам ли на жена, която иска компания? Та аз съм красива, секси, независима и шалът ми с животински принт го доказва. Всичките ми надежди да опитомя водопадите рухват като зле балансирани камъни.
Йоргос и компания ме лишават от избор. Сгъвам зебрата, крокодила и гепарда на прилежен квадрат и уведомявам момчетата, че отивам да медитирам с останалите йога сектанти. После им помахвам за сбогом, без да се обръщам назад. Не искам да виждам разочарованието в лицето на Йоргос. Но разочарован ли е той наистина? Или женският отказ е нещо банално, с което мъжете са свикнали?
Проблемът е, че съдя за мъжете по себе си. Винаги когато режа някого, чувствам известна вина, че го засягам, задето не мога да отвърна на чувствата му. Но за какви чувства говорим в момента? Та човекът ме познава от едва минута! Ако аз си харесам някой мъж, това автоматично го прави специален в моите очи и аз приемам отказа му доста драматично. Но мъжете трябва да са претръпнали. Доколкото ми е известно, те се пробват на всичко, което мърда.
Присламчвам се към групата от ритрийта, но само за параван. Нямам никакво намерение да катеря възвишения с моите телешки бургери и още на първия баир свивам по обратния път надолу. Няколко метра по-късно осъзнавам, че съм допуснала огромна грешка.
Първо, това са същите отвесни, изронени от козите склонове, които изкачвах в поза за уриниране, вкопчена в сухи коренища. Предстои ми да изгубя и малкото си останало човешко достойнство. Второ, по пътя ме застигат балеринките на ренесансовата Нона и нейните безкрайни коси и дупе. Днес я бях видяла гола твърде много пъти, но все още не я бях чула да говори.
Нищо не бях пропуснала. Освен че не се притеснява от тялото си и от туристическата си неподготвеност, Нона обожава да говори за себе си в количества, непосилни за слушателя. Прави го не особено елегантно. Първо повтаря всяка реплика на събеседника си като планинско ехо, а после подема избрани части от нея и я вгражда в някое свое дълго, отегчително и откровено преживяване. Чувствам се като прохождащ суфльор в театър на абсурда.
За извънредно кратко време научавам за Нона повече, отколкото ми се иска. Тя обича да ходи на еротични курсове за двойки с терапевтична цел. Посещава ги сама, за да бъде чифтосвана с други самостоятелни елементи, които да натискат по тялото ѝ точки, за чието съществуване дори не е подозирала. Балеринките са единственият чифт обувки, които Нона си е взела на острова. Тя дори не е подозирала за съществуването на сървайвър списъка. Нона е веща в астрологията – интелектът ѝ процъфтява сред планетни тригони, квадрати и хексагони. Освен това е родена по време на ретроградна Венера – факт, който цял живот възпрепятства романтичните ѝ връзки. Може би и аз трябва да проверя своята рождена Венера. Внезапно ме заболява глава.
Словесната диария на Нона е придружена от още едно утежняващо обстоятелство – устната ѝ хигиена е компрометирана, а Нона е почитателка на късите дистанции. Проклинам се наум, че не поех към третите водопади. Сега щях да се дивя на задницата на Ники и на сурови гледки, а не да избягвам словесните потоци на Нона като смъртоносни куршуми.
Стигаме до финалната, чисто отвесна права до първия водопад и там проблясва надежда – съвършено голото тяло на Ева свети върху една скала. Прощавам се с Нона и се запровирам в каменната цепнатина към спасението си. Нона не би могла да ме последва тук. Ренесансовите ѝ форми ще заседнат в клисурата и само едномесечен пост би могъл да я извади от това положение. Тя ми помахва за сбогом и бързо се устремява към друга отлъчила се митична жена, за да я облее с още ненужна информация за себе си.
Ева с право е получила името си на първата жена. Лежи направо върху камъка без посредник между себе си и природата. Като змията, изкусила Ева. Осъзнавам, че съм се натъкнала на някакво тайно общение между нея и Майката Земя, и се каня да се изнижа обратно на пръсти, но Ева внезапно отваря очи. Зениците ѝ също са змийски. Тънки, златисти полумесеци, които се забиват неделикатно в мен. – Извинявай... тъкмо се канех да... Ще те оставя на спокойствие. Цялата ми словесна елегантност става слонска.
– Не, остани – скастря ме тя. – Само си намери камък и не говори. Цял живот се люшкам от крайност в крайност. От празнодумната Нона – към мълчаливата Ева. От грижовния си съпруг – към безхаберния Кучкар. Кога най-сетне ще пристигна в мъртвата точка на равновесието?
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
