Иран - топлотата на един криворазбран народ

  • Иран - топлотата на един криворазбран народ
    Иран - топлотата на един криворазбран народ

Откакто се преместих да живея в Швеция, преди много години, винаги съм имал близки приятели от Иран и винаги са били най-гостоприемните и въобще най-топлите хора, които познавам.

Поради една или друга причина обаче, на Запад, човек като чуе думата “Иран“, винаги я асоциира с тероризъм, лоши и зли хора, и въобще радикализъм. Предполагам голяма доза от вината за това се дължи на медиите.

Вече бях посетил доста страни по света, които карат европейците да настръхват, щом чуят имената им. Виетнам?! Как така ще ходиш във Виетнам и въобще какво ще дириш там?“ - са ме питали мои близки, които все още свързват страната с война и размирици.

Аз обаче си знам своето и ми е като златно правило (почти) никога да не се доверявам на 3-ти лица и на това какво са чули за някое място. Обичам да ходя сам и да видя всичко лично, за да мога да си направя собствени изводи и впечатления. Вече бях прекарал цял месец, обикаляйки из китайските земи, преди да се събудя една лятна сутрин и да реша, че този път ми се ходи към Древна Персия.

55956

За мое огромно щастие, с българския паспорт получавам правото на Visa on Arrival (виза при пристигане на летището). Платих 75 евро за тази едномесечна виза и още 15 евро за застраховка, която ме накараха да си направя. Малко скъпо ми се стори за виза, но нямах друг избор. Поне стана бързо. Нямаше чакане, тъй като пристигнах около 03:00 часа след полунощ и летището беше пусто. Настроението ми беше сравнително добро – още с кацането ме посрещнаха с усмивка и с още по-голяма ме изпратиха.

Държа да предупредя, че когато ходих (август, 2017 г.) абсолютно всички чужденци (или хора с чужда, различна от иранската, дебитна карта) не можехме да теглим пари от банкоматите, тъй като Запада беше наложил поредните си санкции на Иран. С други думи: парите ми бяха ограничени. Колкото си бях изтеглил, преди да вляза в страната, с толкова разполагах, т.е. около 600 евро. Предварително бях изчислил, че около 80 евро ще отидат само за визата.

55957

Обмених набързо пари на самото летище. За моя огромна изненада, рейтингът там беше сравнително по-добър от официалния (този, който пише в интернет) и се втурнах в първото такси към Техеран. Метрото все още се строеше, така че отпадна като вариант, въпреки че е 100 пъти по-евтино. Запознах се с две китайки и една сингапурка на самото летище и решихме да си споделим таксито. След малко пазарлък успяхме да се договорим с лъчезарния таксиджия за по 4 долара на човек, с условието да ни хвърли всеки на адреса, където щеше да пренощува.

55962

Още с пристигането един ирански приятел от Швеция ме свърза с негови близки приятели от Техеран. Уговорихме се да ме разведат из Grand Bazaar Teheran - стар, исторически мега пазар/битак в сърцето на града, може би един от най-големите в света. Човек може да се лута там с часове. Втурваш се в една от малките улички встрани и навлизаш в изцяло нов свят. С думи не мога да опиша атмосферата и енергията, която успях да изпитам на това място. Милиони хора минават през пазара всеки ден. Търговията не спира. Продаваха се всякакви неща – от персийски килими, одежди, бижутерия, та през локуми и сладки изделия, ядки, персийски фурми и какво ли още не. Цветовете са навсякъде. Определено едно от топ 10 неща в Техеран, които човек трябва да види с очите си.

55963

Продължих обиколката на града с един от новосъздадените ми приятели и той ме разведе из най-популярните туристичеки атракции. След като разгледахме Golestan Palace и изпихме по чаша чай, реших да продължа с разучаването на Техеран. Откъм архитектурна гледна точка Иран определено има какво да предложи. Джамиите и въобще повечето от сградите им са дело на гении и изкусни майстори. Прекарах около месец в Иран, но не се наситих на уникалната им архитектурата. 

55944

Забравих да спомена относно чая – оказа се, че на изток от България, абсолютно всички пият чай. Той е нещо свещено и е буквално навсякъде.

Другото, което ми направи впечатление е, че ценностната им система е една идея по-различна от тази на Запад. Семейството им, като че ли се оценява много повече отколкото кариерата например. Хората са много по-сплотени. На няколко пъти имах късмета да вечерям с човек, с който съм се запознал току-що и той естествено ме покани в дома си, за да хапна заедно със семейството му. Това определено затвърди мнението ми, че иранците са един от най-топлите народи на тази планета. Готови са да споделят с теб и малкото, което имат!

55945

Вечеряме с Абас и баща му

За феновете на екзотичната храна – няма да останете разочаровани. Иранската кухня има прилики с балканската и е също толкова вкусна, ако не и повече. Яде се много ориз, месо (главно агнешко) и хляб (този на снимката – прилича на индийския чапати). Всичко това е приготвено по техен, персийски начин. Опитах и камилско месо. Излишно е да казвам колко вкусно беше.

55958

Алкохол обаче се намира трудно. Продават безалкохолни бири, които имат вкус по-скоро на сок. Но почти всяко семейство си прави вино. 

Друго нещо, което забелязах, е, че персийците обичат да се снимат с чужденци. Винаги усмихнати, местните обожават да позират заедно с туристите.

55942

На фитнес в едно малко селце. Когато разбраха, че съм чужденец, се изредиха да се снимаме.

През един от първите ми дни в Техеран ходих да изкача Кулата Милад (рождество), от която всички казваха, че гледката е невероятна. Не грешаха! Тя  разполага с панорамен изглед към цял Техеран и отвъд него. С фотоапарата не успях да заснема всичко, което очите ми виждаха. За жалост (или пък не) билетите за всички туристически атракции са на много достъпни цени за местни хора и на десеторни цени за чужденци. 

55943

Пътуването ми из Иран беше на автостоп, през по-голямата част от времето, на няколко пъти спах в непознати хора и семейства, които ме приеха с отворени обятия. Нощувах и в пустинята, което беше едно от най-прекрасните изживявания. Постоянно ходих на походи и разглеждаш красивите джамии. Смея да кажа, че Иран има едни от най-красивите джамии в света. На снимката е джамията в Шираз – всяка сутрин слънцето се отразява през прозорците и се получава този приказен ефект:

55941

Пътувайки из страната стигнах до извода, че лоши хора и опасни страни няма. Навсякъде хората са си хора. Те са отворени и ще бъдат добри към теб, ако ти самият си такъв. Ако човек е позитивно настроен към непознатото, то той ще бъде доволен и щастлив от всяко пътешествие, където и да е то. Иран за мен беше уникално приключение и го препоръчвам горещо на всички!

За финал – една снимка от пустинята в Иран: 

55948

***

Текстът и снимките са ни изпратени от Алекс Роберт Бояджиян за рубриката "Стани автор". Изпращайте ни и вие пътеписи, разкази, съвети от вашите приключения на info@peika.bg.