Участват: Светозар Рангелов, Мартин Илиев, Нико Исаков, Ангел Христов /Великият инквизитор/, Димитър Станчев /Монах/, Цветана Бандаловска, Чинция Киарини, Антония Иванова, Христина Бучкова, Георги Дуков, Елена Стоянова, Александър Георгиев, Антон Радев, Ваньо Димитров, Лъчезар Лазаров, Стоил Георгиев, Стоян Балабанов Диригент ГРИГОР ПАЛИКАРОВ

Опера от Джузепе Верди Либрето Жозеф Мери и Камий дю Локл

Диригент Григор Паликаров

Режисьор Пламен Карталов

Сценография Любомир Йорданов

Костюми Даниела Йорданова

Асистент-режисьор Вера Петрова

Диригент на хора Виолета Димитрова

Верди дълго време замисля създаване на опера по драмата на Шилер „Дон Карлос". За това допринася и посещението му в Испания през 1863 г. по повод постановката на операта „Силата на съдбата". Тогава той отива в замъка Ескориал, който му прави много потискащо впечатление.

Либретото на „Дон Карлос" е написано от Жозеф Мери (1798–1866) и Камий дю Локл (1832–1903). Общият дух на драмата е запазен. По желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. Мери и дю Локл написват либретото в духа на френската голяма опера — в пет действия, с традиционния балет и всички други подробности, утвърдени от тогавашния „директор на музикалната мода" във Франция Джакомо Майербер.

Верди с желание започва да пише „Дон Карлос". Борбата на италианския народ за освобождение, както и ожесточените схватки между светската и църковната власт в неговата родина, които пречат за обединението на Италия, напомнят събитията, пресъздадени в драмата на Шилер. За творбата си композиторът отбелязва: „Тази опера се ражда сред огън и пожари."

„Дон Карлос" се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос", предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос", като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида". В тоя си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. Така тя и до днес се играе в Италия.

Виж повече тук.