Единадесети дебат от серията „Биоетика и биоправо: Осмели се да питаш”, организирана съвместно с д-р Стоян Ставру - виж тук.

Отношението към лудостта е претърпяло множество метаморфози в историята на човечеството: от неразбиращо съзерцаване, постепенно превръщащо се в осъждане, сегрегация и медикализация на лудостта, до приемане, аплодиране и дори апология на лудостта: „Лудите, лудите - те да са живи!” (новата молитва на Марко от „Под игото” на Иван Вазов). За разлика от „класическите” медицински заболявания, които са физиологично измерими състояния, границите на лудостта са значително по-неясни и позволяват различни медицински, социални и юридически интерпретации.

Динамиката на тези граници в либералните общества може да бъде наблюдавана в две посоки. От една страна, все повече до вчера „диагнози”, нуждаещи се от лечение, се възприемат като социално търпими (приемливи, а в някои случаи и „ухажвани”) „чудатости”, които са част от уникалността на личността. От друга страна, налице е и обратната тенденция: все повече „неразположения на духа” (нежелани психически състояния като тревожност, гняв, страх и пр., независимо от тяхната интензивност) се третират като „състояния, нуждаещи се от нов вид лечение”, известен под различни имена, но най-често обозначаван като психотерапия. С участието на д-р Стоян Ставру и Антоанета Колева (председател на издателска къща „КХ - Критика и хуманизъм”).

На български език.

Вход: 2/1 лв.  

Червена зала.