„Осталгия” е термин, създаден в началото на 90-те години на XX век, извлечен от немските думи„Ost” (изток) и „Nostalgie” (носталгия), използващ се за обозначаване на специфичната носталгия по живота в рамките на социалистическата система вИзточна Европа, най-вече Германия, Полша и републиките от бившия Съветски съюз.

„Осталгия” на български език семантично придобива друго значение – „на нещо, което остава“, „ на нещо останало“. Това е изходната точка на театралния проект – „привидно променените неща“ в България в прехода от социализъм към демокрация. Следва основаната идея, че приемането на миналото, сключването на мир с неговите положителни и отрицателни аспекти, прави свободен живота в настоящето, а именно в избора как да се живее. „Времето на възможните, зависещи от мен, възможности“, както се споменава в текста на спектакъла.

Сценарият няма за цел да представи един вид обобщителен културен и икономически преглед по слабо разработваната тема в България за Прехода, сложната трансформация от колективистична култура към индивидуалистична, а по скоро чрез средствата на личното споделяне и преживявания да измине сложния път към приемане, разбиране и разделяне с близкото социалистическо минало. Едно сбогом на „осталгия“ с много любов и по действителен случай.

Театралният проект не критикува или фаворизира определен исторически етап от развитието ни, а е опит да си спомним детството в рамките на късния социализъм в България, да го превърне в материал за произведение на изкуството и да го приеме такова каквото е било, за да направи съпоставка със сегашния момент и отвори път за нови възможности.

Повече информация тук.