Мъж се влюбва в очите на непознат Странник. Една жена отвежда Странника и те се изгубват в тълпата. Мъжът е съсипан. Търси го. По-късно среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава. Жената прилича на Странника и на него - и тримата са с очи сини, коси черни. Той предлага да ѝ плаща, за да идва при него всяка вечер. Само така той може да запази изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

В пиесата са включени части от поемата на Владислав Христов - „Писма до Лазар“.

Спектакълът е проект на Театрално ателие Експериментика и е реализиран с подкрепата на Френския Културен Институт, Посолството на Република Индонезия, Нов Български Университет и Voice Academy.

Постановка: Ирена Иванова
Участват:  
Дария Митушева – Жената 
Николай Марков – Мъжът 
Със специалното участие на Велизар Бинев като глас

Сценография и костюми: Ирена Иванова
Художници на костюмите: Рафаела Рафаелова, Ива Янкулова
Музика: Традиционна индонезийска музика 
Композитор пиано: Снежана Бахчеванова

16+

ПРЕМИЕРА: 31-ви Март и 3-ти Април – Театър Възраждане

За повече информация тук. 

„отвори сърцето си лазаре чакам те от няколко века в брадата ми растат дъбове и кокичета от краката ми висят лъскави черни миди главата ми е камък върху който буревестниците гнездят сега ме няма лазаре слял съм се с всичко около теб щом докоснеш нещо мен докосваш щом докоснеш себе си пак мен докосваш лазаре!
… 

далече е слънцето дрехата с която си облечен е вече цялата на дупки лазаре вятър пълни кухото ти тяло кънтят по дъното му конските копита от ритъма унесен в ръцете ми отпускаш се подобно младенец
…

още спиш а обед е лазаре тихо стъпвам да не те събудя в това легло погребал свойта сянка не чакаш възкресение виждам как вените ти излизат от коритата си как плисва червеното семе навсякъде и зачеват жените само мъртви деца……“

Из „Писма до Лазар“ от Владислав Христов, използвани в драматизацията на пиесата.