Ето какво е мнението за спектакъла на Мария Теофилова, публикувано във в брой 5 на списание "Музикални хоризонти".
През последните няколко сезона с интерес следя всички изяви на Фондация „Танцово изкуство-Илиев”. Проектът на Петър Илиев „Извън рамки”, състоял се на 20 май 2016 година във Vivacom Art Hall, силно ме впечатли и бих искала да споделя пристрастното си мнение на музикант с дългогодишен опит на сцена за това прекрасно събитие. Защо пристрастно ли? Когато става дума за сценична изява, може ли зрителят да бъде безпристрастен в мнението си за преживяното? Едва ли. Нали това е то – страстта в изкуството, което го прави различно от баналността на ежедневието и посредствеността. Страстта, провокираща зрителя, предизвикваща реакцията му, пристрастяваща го към онова красивото, извисеното, наречено изкуство. Зрителят би могъл да остане безразличен, което вече е друга тема за разговор, а това не е предмет на моето изложение.
„Извън рамки” е представление, което показва силата на синтеза на изкуствата. Зрителят се изненадва приятно от новото арт-пространство на Vivacom и някак естествено бива приобщен към атмосферата на предстоящото танцово-музикално събитие чрез картините на Татяна Илиева, вдъхновени от движението в танца. Присъствието на визуалното изкуство като естествен декор на спектакъла е приятен начин публиката да бъде въведена в света на изящното и духовното.
Още с първата танцова миниатюра „Почти валс” по музика на Петър Ралчев, хореографът Петър Илиев ни изненада с новия си поглед върху почти познатата хореография от неговия спектакъл „5х5+1”. Изцяло новият състав от танцьори успя да внесе своя прочит на танцовия текст, като го насити с една присъща само за много младите хора енергия. Енергия, която увлича, завихря зрителя и неусетно го пренася от почти английския валс в познатия ни ритъм на ръченицата.
Танцовите спектакли с музика „на живо” се превръщат в запазена марка на Петър Илиев. В този случай обаче, неговата концепция беше изградена върху стилистичния контраст. Контрастно подбраните пиеси за изпълненията на джаз-трио „Минимум” между танцовите миниатюри, отпращаха слушателя в съвсем различен свят. Първата поява на триото в състав - Лилия Илиева (вокал), Димитър Льолев (саксофон) и Димитър Логозаров (китара), в изпълнението им на „Miracle of the Fishes”, наистина успя да изненада слушателите. Фадото носи особен нюанс на носталгия и тъга, което изпрати емоциите ни в друго измерение. Останалите им изпълнения бяха наситени с енергията на джаза, като музикантите показаха прекрасна спойка като камерна формация, без излишна показност и преекспониране на солистичните си възможности. Винаги би могло да се поспори за продължителността на пиесите, особено в третия сет, но това е по-скоро въпрос на индивидуално усещане за време, както и на цялостната концепция на спектакъла. При всички случаи обаче, изпълнителските качества на колегите от триото се безспорни, както и майсторското им представяне. Тук е мястото да отбележа и изключителното ниво на професионализъм на екипа от озвучители и осветители, чиито баланс на звука и светлинни решения направиха преживяването на публиката незабравимо.
