Историята e ключа за разбиране на това, което сме тук и сега – ние и всичко около нас. Наистина е странно, че тази азбучна истина понякога ни се струва същинско откровение (още по-странно е, че за някои това е съща абракадабра). Историята дава отговори на всички въпроси, които би ви се искало да зададете на света. Издателство „Изток-Запад“ предлага 10 книги, представящи разбираемо историята на човечеството и света, на България и българина…
„Граматика на цивилизациите“, Фернан Бродел
„Граматика на цивилизациите“ на изтъкнатия френски историк Фернан Бродел, представител на знаменитата школа „Анали”, разглежда основните цивилизации в световната история. Наред с историческите процеси например в Близкия и Далечния изток – Ирак, Китай, Япония, Корея, Индонезия, Филипините и др., авторът обръща внимание също на теми като пробуждането на Африка, християнството, хуманизма и научната мисъл в Европа, индустриализацията на Стария континент, колонизацията и независимостта в Северна и Южна Америка и др.
Трудът, публикуван за първи път през 1963 г., е замислен първоначално като учебник за ученици в горните класове във френските училища. Това го прави увлекателно четиво не само за специалистите в областта, а и за широката публика, и най-вече за подрастващите, у които трябва да се изграждат желание и любов към знанието, смята авторът. Нестандартното мислене на френския историк му позволява да говори за ключови събития, случили се години след написването на труда му, а сред множеството карти в изданието има дори карта на населението в света през 2000 г., макар книгата да е писана близо 40 години по-рано.
„Опасната идея на Дарвин“, Даниъл Денет
Ерудиран, но същевременно и увлекателен начин един от най-известните и уважавани американски автори, философът и специалист в сферата на когнитивните науки Даниъл Денет, показва несъстоятелността на традиционните разграничения между живата и неживата природа, между света на човека и природния свят, между компютърните програми и човешкия ум. Той разглежда еволюционната теория на Дарвин като опасно оръжие, способно да разруши утаявали се в продължение на хилядолетия предразсъдъци. Във впечатляващия си труд „Опасната идея на Дарвин“ ученият демонстрира как, напускайки тесните граници на биологията, тази наистина опасна идея е способна да доведе до истинска революция в на пръв поглед отдалечени от нея научни области – от математиката и физиката до лингвистиката и етиката. Денет убедително показва как с помощта на теорията за естествения отбор Дарвин разгръща и обогатява разбирането за мястото на човека във Вселената.
„Японската цивилизация“, Братислав Иванов
Страната на изгряващото слънце буди огромен интерес у европееца от векове. Чужда, а в много отношения дори чудата за западняка, нейната култура постепенно успя да навлезе в живота ни и от години Япония не е тера инкогнита както на Стария континент, така и у нас. „Японската цивилизация“ на известния български японист Братислав Иванов е безспорното доказателство за това. Луксозното издание с цветни илюстрации е подробна и достъпно написана книга за историята, географското положение и територията, населението, културата, бита и обичаите, летоброенето, писмеността и езика в Япония. Изследването е поредното изключително допълнение към многобройните трудове на Иванов, който представя на българската публика най-различни аспекти на феномена „Япония” от древността до днес.
„Светът преди вчера“, Джаред Даймънд
- Параноята придоби популярност през последните десетилетия, но дали е поредното „модерно“ заболяване?
- В продължение на няколко милиона години човек е бил или „конструктивен параноик“... или мъртъв.
- А можем ли да приемем, че диабетът е едно от проклятията на века?
- По-скоро да, но ако сред нашите далечни прародители не е имало потенциални диабетици, сигурно днес и ние нямаше да съществуваме...
- Можем ли да кажем, че понеже примитивните племена са разменяли храни и предмети, постепенно са възникнари пазарите и търговията?
- На този въпрос мнозина биха отговорили утвърдително. Според последните разкрития на антропологията обаче предците ни са си поднасяли дарове, без да искат задължително незабавно нещо в замяна – получателят е поемал моралното задължение да отвърне с подобен дар някъде в неопределеното бъдеще.
Това са само част от изненадващи тези в проникновената книга „Светът преди вчера” (с подзаглавие „Какво можем да научим от традиционните общества?”), дело на изключителния учен Джаред Даймънд. В еволюционно-исторически аспект, когато говорим за вчерашния ден на човечеството, имаме предвид онзи знаков период от нашето развитие, случил се преди повече от десет хилядолетия, по времето на прехода от племенните към цивилизационните общества. И в тази книга виждаме запазената марка на Даймънд: изводите и анализите, свързани с традиционните общества и с техните практики, обичаи, мъдрост, биха могли да са полезни за съвременната и (уж) толкова много много напреднала цивилизация, защото за да се справим с предизвикателствата, пред които сме изправени днес, ние се нуждаем от мъдростта на нашите предци от вчера...
„Една история на Рая“, Жан Делюмо
Днес според едни е настъпил Адът на Земята, а според други живеем в своеобразен Земен рай. През Средновековието хората вярвали, че Земният рай, макар и недостъпен за човека, съществува някъде в Ориента. Впоследствие мнозина започнали да търсят отвъд океаните приказни страни, наподобяващи Едемската градина, като по този начин се стигнало до великите географски открития. Един от водещите възгледи през Ренесанса бил свързан с мечтите по изчезналия Златен век и изгубения Рай. Ерудитите от ХVІ и ХVІІ век пък се опитали да локализират мястото, където Бог бил създал „градината на насладите“. „Една история на Рая“ в двете си части разглежда щастията и нещастията, присъщи именно на „градината на насладите“ и обръща специално внимание на многобройните миленаристки прояви в периода ХV–ХVІІ в., подчертавайки, че терминът „миленаризъм“ в истинския си смисъл не е очакване на 1000 или 2000 г., а „очакване на хиляда години земно щастие”. Колективната надежда за това земно щастие е разгледана в двете части по един блестящ, енциклопедичен и увлекателен начин.
„Васил Левски“, Димитър Т. Страшимиров
Безспорно Васил Иванов Кунчев една от най-светлите личности в родната ни история; революционер, чиито всеотдайност и посвещение на каузата за освобождение на българите могат единствено да служат за пример. Някои от най-интригуващите страници от писмата на бореца за свобода до Любен Каравелов, Панайот Хитов, Димитър Общи , Киряк Цанков, Христо Иванов Книговезеца, Централния комитет в Ловеч, в Букурещ и др., писани от него след 1866 г., са събрани в изданието от историка Димитър Т. Страшимиров. Книгата съдържа също сметки, бележки на Апостола, автобиографичен разказ в стихове, псевдонимни адреси, цикъл от песни и други интересни документи, сред които е и фототипното издание на джобното бележниче на Левски, разчетено и публикувано от съставителя през 1929 г. Текстовете на писмата в книгата са запазени в оригиналния си вид, като на места за улеснение на читателя има вметки в квадратни скоби. Този първи том на „Васил Левски“ съдържа също факсимилета на писма на Апостола до Данаил Хр. Попов, до Централния комитет в Ловеч, във Влашко и др. Автентичните документи са част от златния фонд в съкровищницата на революционното наследство от националноосвободителните борби на българския народ и ценните исторически свидетелства от втората половина на XIX век у нас.
„Македония и българското възраждане“, Симеон Радев
Големият български журналист, публицист, историограф, литературен критик и дипломат Симеон Радев разисква въпроси от съществено значение в годините на Българското възраждане от XVIII–XIX век, пък и до днес, сред които: „Истина ли е, че българското име в Македония е внесено отскоро?“, „Вярно ли е, че българското съзнание в Македония е продукт на пропагандата на Екзархията и на България?“, „Какво е националното самосъзнание на славяните в Македония преди 1870 г. (когато е създадена Българската екзархия) и 1878 г. (годината на Освобождението)?“ и др. Книгата е писана през 1918 г. на френски език. Радев разяснява и уточнява за чужденците, че сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония е абсолютна лъжа. У нас изданието излиза за първи път през 1927 г. на роден език, след като е преведено от независим преводач по изискване на Македонския научен институт, отчел препоръката на проф. Любомир Милетич.
„Светът за българския воин“, Димитър Димитров
Известният български журналист от Би Би Си Димитър Димитров проследява множество материали за българската войска, публикувани в редица реномирани печатни издания в Западна Европа от края на XIX и началото на XX в. в трилогията „Светът за българския воин“. Книга първа от поредицата съдържа превода и оригиналните текстове за българския воин в периода 1841–1912 г. Представена е и новела от френски автор за български хайдутин, публикувана през 1863 г. Луксозното цветно издание обхваща периода от Нишкото въстание до Балканската война (1841-1912). Авторът Димитров поставя акцент не върху текстовете в тайните дипломатически или военни доклади за България, а върху информацията, появявала се в печатни издания, до които е имала достъп широката общественост в Европа – британските „Graphic“, „Illustrated London News“; френските „L'Illustration“, „Monde Illustre“; немският „Illustriеrte Zeitung“; италианският „Domenica del Corriere“ и др.
„Княжество България“, Георги Г. Димитров
Първи и втори том на „Княжество България“ са богато илюстрирани и интригуващи трудове за живота и битието на българите до края на XIX век. Георги Г. Димитров е очевидец на много от описаното в двете книги, като допълва своите впечатления с разкази на други съвременници и техните архиви, обхождайки България от село на село и от град в град. „Княжество България“ е неподправен и уникален извор по история, етнография и краеведение, написан със завладяващ и увлекателен стил. Съдбата на третата част остава неизвестна след смъртта на Димитров на 24 май 1906 г., а изключително ценните му исторически текстове са крадени, преписвани и цитирани от редица историци през годините. Поразително е до каква степен въпреки това запазват автентичността си!
„Аз бях секретар на Сталин“, Борис Бажанов
Русия, 1917 г. – време на глад и революции, на болшевики и меншевики, на преврати и политически промени, накратко: годината, в която Великата октомврийска социалистическа революция поставя началото на нов строй, който ще бележи дълбоко световната история. Тези и други ключови събития от периода са подробно описани от Борис Бажанов, секретар на Политбюро (1923–1928) и помощник на Генералния секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия Йосиф Сталин в сензационната книга „Аз бях секретар на Сталин“. Ценното в книгата – разказ на очевидец за случилото се в Русия в първите години на Сталиновото управление – е разкриването на скрития зад кулисите генезис на събития, които разтърсиха света: утвърждаването на комунизма в Русия например, както и Втората световна война, последица от която бе и прекрояването на световната политическа карта.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
