На бас, че не знаете колко много от нещата, които ядете и пиете, са кръстени на места по света. Като се почне от прасковата (сериозно?), мине се през майонезата и се стигне до всяка глътка скоч уиски, която сте изпили.

Праскова

Прасковата е родом от Китай, но европейците за първи път се срещат с нея в Персия. Гърците са я наричали melon persikon, а латинското й наименование е malum persicum – и двете означават персийска ябълка. Латинският термин в по-модерни времена става само persicum, откъдето в различните езици се видоизменя по различни начини.

Сардини

Смята се, че този вид риба носи името на остров Сардиния, край чиито брегове се среща в изобилие.

Майонеза

Произходът на името е спорен, но според някои източници е дадено в чест на "Маон (Mahon), морската столица на остров Менорка, завладян от Франция през 1756 г. след загубата на британската флота по време на 7-годишната война".

Сос Уорчестър – създаден в началото на 19-и век, след като лорд Сандис моли готвачите Джон Лий и Уилиям Перинс да пресъздадат сос, който той е опитвал по време на пътешествията си в Бенгал. Те не се справят със задачата, но се оказва, че са създали свой собствен хитов сос, който започва да се продава в Уорчестър под известното и до днес име.

Хамбургер – десетки хора твърдят, че са изобретили хамбургера, като според една от версиите Чарли Нагрийн (наричан днес Хамбургерния Чарли) е продавал кюфтета между два комата хляб на Сийморския панаир. Името на ястието идва от германския град Хамбург – заради многобройните германски имигранти, за които стекът от Хамбург бил познато хапване.

Белгийски вафли (гофрети) – Показани са за първи път по време на Експо 58 в Брюксел, Белгия и след това стават все по-популярни по света, сервирани с ита сметана и ягоди.

Брюкселско зеле – малките леко горчиви зелчици се отглеждат в северните части на Европа от 17-и век, като най-популярни са били в Брюксел, откъдето останало и името им.

Горгонзола – това сирене със синьо-зеленикава благородна плесен се произвежда в миланското градче Горгондзола от векове. Въпреки това и други градове се борят за титлата на изобретяване на рецептата.

Ементал – средно твърдото сирене носи името на долината Ементал, в която се произвежда в Швейцария.

Шардоне – всеки път, когато отпивате глътка шардоне, се сещайте за френското селце Шардоне. Името на селото пък в превод от латински ще рече Земите на Кардус (Cardonnacum) – късноримският управник на този район.

Текила – името на алкохола, произвеждан от растението синьо агаве, идва от района на град Текила в Мексико, където са основните насаждения.

Скоч уиски – Скочът е уиски, което е задължително двойно дестилирано и отлежавало поне две години в Шотландия (от английското име на Шотландия – Scotland). Твърди се, че само в Шотландия водата е толкова хубава и вкусна и дори има специални правила за опазването й в природата. 

Бразилски орех – съвсем не се среща само в Бразилия, но страната е основен производител и износител на ядката. В самата Бразилия го наричат орех пара.   

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!