Радостите по пътя трябва да се приемат с усмивка и чувство за хумор. А нерадостите – с още повече чувство за хумор.

Тези дни мааалко се бях понапрегнала. И за да разведря облачната атмосфера в главата си прибягнах до любимите си лекарства – чувството за хумор и пътуванията.

Но в близките дни не планирах някое вълнуващо пътешествие (пренасянето на багаж не се брои). А и някак не ми беше хумористично. Затова реших да финтирам кофти настроението си като прелистя няколко любими заглавия, разнищващи лабиринта от радостите и неволите на пътуването. Пътуването из страни, култури, забележителности, сред разни характери и нрави. Или пътуването на човек из живота. Има ли някаква разлика изобщо?

Та ето и няколко откраднати мисли, които ме усмихнаха тези дни (някои даже ме смяха с глас).

Ако искате, може и вие да пуснете по някоя крива усмивка. Но няма да ви карам насила.

 1. „Повъртях се в леглото, опитвайки се да заспя отново, но чух да кукурига петел и се сетих, че сме на почивка и няма смисъл да се спи.“ - Робърт М. Пърсинг, „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“

2. „Като се имат предвид климатичните особености на тази страна, човек би си помислил, че всекидневният поздрав в английския език трябва да е по-различен. Пълен абсурд е да кажеш „добър ден“, когато метеорологичната обстановка би разтревожила дори Ной.“ - Джералд Даръл, „Излетът и други подобни дандании“

3.„Въпреки трите оркестъра, свирещи различни мелодии на три различни места на площада, и въпреки че италианците и туристите вдигаха врява до небесата, а гълъбите им пригласяха сънливо, изглежда, половин Венеция унесено слушаше семейната ни караница.“ - Джералд Даръл, „Излетът и други подобни дандании

4. „Платихме сметката, отидохме до Канала и се качихме в една от моторните лодки, които мама с майсторското си владеене на италианския език упорито наричаше вапоризатори. Тъй като не притежаваха нейните познания, италианците ги наричаха вапорето.“ - Джералд Даръл, „Излетът и други подобни дандании“

5. „Не след дълго стигнахме до пристанището, което подобно на всички пристанища по света, изглеждаше като проектирано от Данте (в момент на отдих), докато е съчинявал своя „Ад“.“ - Джералд Даръл, „Излетът и други подобни дандании“

6. „Правилото е да очакваш всичко да се обърка и да се забавляваш, независимо дали това се случи, или не.“ - Джералд Даръл, „Излетът и други подобни дандании“

7. „Реших да отида във Венеция, за да си почина и да я опозная. Чувствах, че отпускаща ваканция в приятна обстановка е точно каквото ми трябва. Никога не съм съжалявал толкова за някое свое решение.“ - Джералд Даръл, „Излетът и други подобни дандании“

8. „Да си италианец е работа на пълно работно време.“ - Бепе Северини, „В главата на италианците“

9. „Вашата Italy не е нашата Италия. Italy е като лека дрога, пласирана в предвидим вид: хълмове на фона на залеза, маслинови и лимонови дървета, бяло вино и чернокоси момчета. Истинската Италия е всъщност лабиринт. Примамлив, но труден. Рискувате да влезете и да обикаляте напразно с години. Обаче с всевъзможни забавления, разбира се.“ - Бепе Северини, „В главата на италианците“

10. „Италия не е ад: прекалено приветлива е. Не е и рай: прекалено е недисциплинирана. Да кажем, че това е необикновено чистилище, изпълнено със страдащи горди души, всяка от които смята, че има привилегирована връзка с шефа.“ - Бепе Северини, „В главата на италианците“

11. „Помните ли „Терминалът“? Ако филмът беше правен тук, в Малпенса, Том Ханкс щеше не само да се влюби в Катрин Зита-Джоунс, но и да основе партия, да проведе референдум, да отвори ресторант и да организира всенароден празник.“ - Бепе Северини, „В главата на италианците“

12. „Never judge a book by its cover (Не съди за книгата по корицата) на италиански звучи погрешно. Ние съдим за книгите по кориците, за политиците по усмивките, за професионалистите по офисите, за секретарките по походката... за хората по титлата (не случайно всеки трети-четвърти италианец е началник на нещо).“ - Бепе Северини, „В главата на италианците“

13. „Поръчвате си капучино: след десет сутринта е нередно (сигурно даже незаконно)... Пица за обяд е ученическо хапване... Пармезан върху мидите е богохулство... Бутилките вино са за туристите... Чесънът – подобно на изтънчеността, трябва да го има, но да не се усеща... Брускетите, които предлагат в някои италиански ресторанти в чужбина, в Италия биха коствали отлъчване от църквата. Веднъж една приятелка англичанка нарече всичко това „хранителен фашизъм“. Отговорих й: „Преувеличаваш. Поръча си капучино след вечеря и дори не те интернирахме.““ - Бепе Северини, „В главата на италианците“

14. „Избрахте си зеленчукова супа, но в менюто пишеше „нежна супа от пасирани сезонни зеленчуци с аромат на див копър, сервирана с крутони и студенопресован зехин от Абруцо“ (това е начин да ви накарат да платите за нея десет евро).“- Бепе Северини, „В главата на италианците“

15. „Няма закон за възрастта, от която може да започне пиенето (или ако има, никой не го знае).“ - Бепе Северини, „В главата на италианците“

16. „Като отидете в чужда страна и се сблъскате лице в лице с факта, че там хората говорят друг език, обличат се и изглеждат различно, мислят различно, имат различни правила и норми, даже хуморът им е друг, палят се по спортове, за които не сте подозирали, че съществуват, гордеят се с неща, които ви се виждат смешни, и намират за страни нещата, които вие харесвате, изненадват се от всяка ваша дума и ви изненадват с абсолютно всичко, което кажат или направят, абе, с други думи, като се почувствате като паднали на Марс, ама за абсолютно първи път, и всяка нощ сънувате, че сте на родната Земя, а всяка секунда трябва да се борите за оцеляване в марсианската действителност – ей на това му се вика културен шок. Много е стимулиращ... Той е тръпката, която превръща туризма в мултимилиарден бизнес в световен мащаб. Но той е също, който вгорчава живота на емигрантите.“ - Изабела Шопова, „На запад от рая“

17. „Старите пътешественици – тези възхитителни папагали, които са „били тук преди“ и знаят повече за страната, отколкото изобщо ще се знае... и започват да се хвалят, да се подиграват, да се надуват, да хвърчат нависоко и да петнят святото име на Истината... Подиграват се на най-безобидните ти предложения, смеят се безчувствено на съкровените ти мечти за чужди земи, дамгосват твърденията на твоите пътешествали лели и чичовци, като най-абсурдни глупости... Но аз все пак обичам старите пътешественици. Обичам ги за лишените им от хумор баналности, за свръхестествената им способност да отегчават, за възхитителната им магарешка суета, за пищната плодовитост на въображението им, за поразителната им, блестяща, изумителна лъжливост!“ - Марк Твен, „Глупаци в чужбина“.

18. „През дните на слънчево лято

вървя през горите, полята.

С ината си аз съм позната

и с мократа пола си шляпам, шляп.

Обувката

ми за беда

е цяла пълна със вода.

...

През дните на слънчево лято

със мократа пола си шляпам, шляп.“ - Астрид Линдгрен, „Пипи Дългото Чорапче“

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!