5 легендарни пиратски свърталища

  • 5 легендарни пиратски свърталища
    5 легендарни пиратски свърталища

Едва ли е новина това, че истинските пирати не са били като тези по филмите, още по-малко са приличали на Джони Деп.


Пиратството е разпространено от зората на мореплаването и на практика морски разбойници е имало навсякъде по света, но разцветът на тази долна професия е в Карибския регион през 17-и и 18-и век, когато натъпканите със стоки, пари и роби испански кораби стават твърде удобна плячка, за да бъдат пропуснати просто така. След като са обирали всичко до шушка, пиратите се изнасяли в своите бърлоги, където изхарчвали всичко откраднато, а тези места с времето се сдобили с легендарен статут.

Ето някои от тях:

1. Порт Роял

37978

През златното време на пиратството ямайското пристанището Порт Роял е било най-известното свърталище за пирати, крадци и проститутки в света. Това се дължи на липсата на скрупули сред жителите на града, както и на факта, че британските ямайски власти помагат, насъсквайки пиратите срещу испанските търговски кораби. Един от най-известните разбойници, кръстовали кръчмите на Порт Роял, е сър Хенри Морган, който е бил толкова дързък, че нападал направо цели испански градове като Портобело, Картахена и Панама.

Към края на 17-и век улиците на града гъмжат от бордеи и кръчми, в които за една вечер се печелели и се губели огромни суми пари, алкохолът се леел като река, а проблемите се решавали с ножове. Порт Роял е наричан „Най-поквареният град на света“ и тази репутация е толкова силна, че дори след залеза си пристанището продължава да привлича следващото поколение пирати. 

2. Остров Сейнт Мери

Въпреки че златното време на пиратите се свързва основно с Карибите, това пъклено място е в Тихия океан. През 17-и век добре въоръжени морски разбойници започват да използват Мадагаскар за своя база за нападение срещу европейски и азиатски кораби, превозващи ценни товари. На северния бряг на острова те разположили най-известната си база - Сейнт Мери.

Тяхната престъпна колония се разраснала след дългогодишни успешни рейдове и големи обири, и в края на 17-и век населението на Сейнт Мери станало около 1500 души, сред които имало главорези като Капитан Кид. Най-големият удар направил пиратът Хенри Евъри, който през 1695 г. плячкосва кораб със съкровища на Великия могул на Индия. Битката била кървава, но накрая пиратите напуснали полесражението с плячка, която се равнява на 200 милиона долара в съвременни пари.

3. Тортуга

37981

В началото на 17-и век каменистият остров е убежище на разнообразна тълпа от авантюристи, крадци и избягали роби, чието основно занимание е да нападат испанските кораби в карибски води. Тези нападения са започнати от френските ловци на Испаньола, (днешно Хаити), а думата за пират, което те са използвали е "буканиер", която идва от думата за изпичане на месо „букане“. Буканиерите се местят на Тортуга и започват да се занимават основно с пиратство, а техният водач Жан де Васе, който в миналото си е бил военен инженер, дори е построил замъкът Форт де Роше, чиито 24 оръдия защитавали пристанището.

Липсата на закони и богатата плячка е привличала мъже от различни краища на света, които били готови на всичко за пари. Франция и Англия се възползвали от това и ги наемали срещу испанците, които пък на няколко пъти безуспешно опитвали да превземат буканиерския град. Буканиерството изчезва от самосебе си към началото на 18-и век.

3. Клю Бей

Западните брегове на Ирландия едва ли са познати като опасно място, но през 16-и век там е вряло и кипяло, и то благодарение на една жена. Един от най-известните пирати на седемте морета, Грей О`Мали е успяла да обедини голямо количество главорези под свое ръководство и ги е повела към голяма плячка. Бандата й тероризирала корабите по ирландските брегове, а стоките и парите била откарвани в базата в замъка Рокфлийт. Англичаните дълго време се опитват да я заловят и дори обсаждат замъка й, но О`Мали имала на свое разположение хиляди мъже и 20 бойни кораба, и успяла да отблъсне нападението.

Все пак, през 1577 г. тя е заловена, но след няколко години отново е на свобода и тормозът за морските търговци продължава. Грейс О`Мали влиза в историята, когато властите залавят корабите и сина й. Тогава тя предлага на английската кралица да започне да работи за нея в замяна на момчето и корабите. През 1593 г. жената-пират наистина уговаря това с кралица Елизабет I.

4. Ню Провидънс

37982

Бахамският остров Ню Провидънс е бил известно гнездо на пирати, тъй като е разположен на маршрут между Европа и Западните Индии, а столицата Насау е била удобно пристанище за скриване и изпиване на плячката. В началото на 18-и век улиците на града са кръстосвани от някои от най-опасните и кръвожадни типове на своето време, като Черната брада и Чарлс Вейн.

Пиратската сбирщина на Ню Провидънс е станали толкова голяма и неконтролируема, че британското правителство започва да се притеснява за колонията. През 1718 г. те изпращат три военни кораба и нов губернатор - бившият пират Удъс Роджърс. Той предложил амнистия на всички, които се предадат, и много от жителите на Провидънс се съгласили, а някои дори станали ловци на други пирати. За онези, които не се подчинили, обаче нямало милост. Скоро Насау било прочистено от разбойници и превърнато в база, откъдето започвали операции срещу тях.

5. Баратария Бей

37979

Блатистите острови около Баратария Бей, Луизиана, САЩ са били дом на пирата Жан Лафит. В началото на 19-и век той и брат му Пиер водят свирепа банда, която успешно напада търговските кораби в Мексиканския залив. Успоредно с репутацията им, тяхната колония на Баратария Бей се разраства и с годините там се събират между 500 и 1000 морски разбойници

През 1814 г. Латиф изведнъж спира с пиратската си дейност и се включва във войната от 1812 г. Британците предлагат да използват Баратария за база за нападение над Ню Орлийнс, но Латиф предлага услугите си на американците в замяна на амнистия за престъпленията си. Той и неговите хора участват в Битката за Ню Орлийнс под ръководството на бъдещия президент Андрю Джаксън и след победата получили помилване. Латиф обаче не останал примерен гражданин за дълго и повел хората си към Тексас, където създал друго пиратско убежище – на остров Галвестън.