5 истини, които пътешествениците знаят

  • 5 истини, които пътешествениците знаят
    5 истини, които пътешествениците знаят

В редовете по-долу ще стане въпрос за 5 неща, които хората, които пътуват заради пътуването, а не толкова заради туризма и снимките за фейсбук, вече знаят или поне са подозирали. Пътешествието из различни държави, особено по-продължителното, изисква нагласа, разбиране и посвещаване на движението като начин на себопознаване и обогатяване.

В този ред на мисли, движението става основна мотивация, а всичко останало минава на заден план: лошите неща като несъществени, а добрите неща - като спомени.


Първото нещо, което пътешественикът знае е, че...

1. ...пътят никога не свършва.

2. Сънят е лукс/необходимост

Когато пътувате, не остава много време за сън, защото постоянно се случва нещо - придвижвате се, разговаряте, храните се, пристигате, искате да хванете безплатната закуска в хостела, да обиколите наоколо, да се повеселите, да изпиете няколко питиета, после пак да се позабавлявате, после да се поразходите из града нощем, а накрая е станало време да снимате изгрева. Не е задължително програмата да е точно толкова наситена, но истинското пътешествие определено не е за хора със слаби батерии.

Просто ако прекарването ви наистина е вълнуващо, ще израходите повече физически и емоционални сили, отколкото сте свикнали в рутината си. Затова пък, когато имате възможност да почивате, не пропускайте шанса си да го направите, защото на път сънят и почивката са едновременно лукс/необходимост.

34536

3. Понякога става мръсничко

Ако сте редови турист, който отива на цивилизовано място, тази точка не важи за вас. Тук по-скоро иде реч за продължителни нискобюджетни пътувания или за не чак толкова продължителни пътувания, които обаче не са в цивилизацията. Истината е, че на колкото по-диво място отивате, толкова повече ще се изкаляте, изпотите и изцапате. Хората, на които това не им харесва, не предприемат такива пътувания.

При такива пътешествия ще се наложи да си лягате неизкъпани, да се миете с мокри кърпички или на чешмите в бензиностанции и да се възползвате от всяка възможна баня, ако въобще има такава опция. Ето един малък трик - ако ви притесняват потните петна по дрехите ви, носете по-тъмни дрехи, за да не си личат. Истината е, че колкото повече пътувате, толкова повече тези неща не ви правят впечатление и това няма нищо общо с хигиената, просто пътят се полепя по вас.

34535

4. Не е задължително да е скъпо

Това, разбира се, зависи от нагласата и възможностите ви, но по принцип не е задължително разходите ви по пътя да са твърде големи. Дори в по-развитите държави има много хора, които не могат да си позволят висок стандарт, но все пак имат откъде да пазаруват и къде да се забавляват, така че просто трябва да намерите тези места.

Не е необходимо и да купувате скъпи сувенири, защото интересни и забавни предмети могат да се намерят навсякъде, просто ви трябва набито око. Ако си наредите нещата с пътуването от по-рано или комбинирате транспорти, или имате кураж да тръгнете на стоп, винаги има начини да пътувате по-евтино, отколкото си мислите. Просто трябва да отделите време и търпение за всичко това, ако искате да спестите пари, но важното е, че нискобюджетни начини винаги има. Само безбюджетни начини няма.

16063

5. Хората, хората

Освен невероятните гледки и чувството на свобода, пътуването разкрива няколко много важни неща за хората и отношенията между тях. Пътешественикът в чужда държава има възможност не просто да разгледа забележителностите и да се снима на тях, но наистина да навлезе в културата на местните хора, да изживее своя момент в съответната държава с тях и да придобие безценен опит.

Този опит ще го отведе до един-единствен извод: хората по света в действителност не се различват толкова по своите мечти и стремежи. Просто има хора , на които не им пука за теб, но има и хора, които ще ти помогнат, когато стане напечено. И това е нормално, така е и в твоята държава.

Това отваря очите на пътешественика завинаги, прави го космополит, а накрая, когато трябва да продължи напред, той разбира кое е най-трудното нещо. Да кажеш „довиждане“ и да се надяваш това да не е „сбогом“.