Адският студ на Верхоянск

  • Адският студ на Верхоянск
    Адският студ на Верхоянск
  • Адският студ на Верхоянск
    Адският студ на Верхоянск

Ако си мислите, че в България понякога става много мразовито (все по-рядко) и понякога е толкова студено и неприятно, че чак не ви се излиза от вкъщи, то помислете колко по-зле може да бъде. Примерно, да е толкова студено, че ако не се приберете след 15 минути, няма да можете да се приберете никога повече. И това не са просто думи, защото подобен мраз не само е напълно възможен, но е ежедневие за местните хора от Верхоянск (Русия).

Селището се намира на 650 километра от Якутск и на 2400 километра от Северния полюс, и е основано като укрепление през 1638 г. През царско време там са били изпращани на заточение политически противници на режима, а по-късно практиката е продължена през комунизма. Днес останалите около 1400 души са там единствено заради животновъдство (не разбрахме как става това при тези условия), както и заради калаени и златни мини в региона.

За хора от нашите географски ширини наистина е непонятно как е възможно някой въобще да живее при тези обстоятелства: през януари средната температура там е минус 45,4 градуса, а адският студ продължава от октомври до април. През 1892 г. местните хора са измерили рекордната температура от минус 67 градуса. Топлината си я получават през юли, когато термометрите понякога показват 16 градуса и това е в най-добрия случай.

Заради тези условия местните хора са си изградили железни навици. Например, когато искат да замразят нещо, те просто го оставят в мазето си и там то се „бетонира“ от студ. Водата им идва на огромни парчета лед, които се докарват от трактор, а единствените дрехи, които могат да ги предпазят от невъзможните атмосферни условия, са от кожи на животни, които живеят в района. Поради отдалечеността на Верхоянск и липсата на пари, всички налични дрехи и ботуши се кърпят и се носят до последно. Въпреки това, бронхитът и пневмонията са най-често срещаните заболявания сред местните, а на година по няколко души се самоубиват.

Като цяло мястото звучи като някъде, където самоубийството е единственото, което остава, но пък ако гледате снимките оттам и сте някъде на топло, Верхоянск не изглежда толкова зле. Просто не трябва да сте там.