Щом слезете от колата и се огледате наоколо, няма как да не забележете колко цветни са жителите на село Аламовци. Цветни са не само дрехите и кърпите на главите им, ами и езикът и поруменелите им лица. Ако не сте роднина или не сте придружавани от някой местен, то със сигурност ще се струпат около вас и ще ви заразпитват какво ви е довело именно тук. Разбира се, ще сторят всичко това с усмивка, а и защо да не ви поканят на гости - на по чаша ракия и домашно мезе.

Селото, само на няколко километра от Златоград, е не по-малко живописно от жителите си. Сякаш е вдълбано в планината. Къщите изглеждат все едно са вградени една в друга и всяка следваща израствана от комина на предходната. Пътечките между жилищните пространства са тесни и няма как да не попаднете в нечий двор, докато се катерите нагоре.

Кръчмата в селцето е една, а за нея се носят всякакви легенди. За жителите на Аламовци е известна като „При Алекси“ и почти никой не си спомня истинското й име.

Само на 2 км от селото е границата с Гърция, която и до днес разделя хората от земите им. Жителите на Аламовци разказват как е трябвало да показват документите си за самоличност на граничната полиция всеки път, когато искали да отидат до нивите си. Често документите им са били и задържани, за да не избягат в Гърция. А в селата от другата страна на границата са голяма част от близките им, които говорят на същия диалект и носят същите цветни шалвари.

Диалектът няма нищо общо с родопското наречие, нито пък със златоградското. Няма от какво да се притеснявате обаче, ако останете за по-дълго в селото, то бързо ще го усвоите.

Малка река разделя селото от нивите и гората, където можете да се разходите, да отидете на излет и да похапнете сладко домашен аламовски хляб и лук на жар. А да не забравяме и за печените картофи, все пак всеки ще ви каже, че по-хубави от аламовските картофи няма.

Тази статия ви хареса? Харесайте и страницата ни във фейсбук!