И аз като много български студенти по време на следването си реших да ида на гурбет или, както е познато в студентските среди, студентска бригада. Годината беше 2004, работата си беше гърч, парите - тогава космически и общо взето живеехме за съботните напивания и неделните еднодневни екскурзии.
Една неделя се отправихме към увеселителния парк Алтън Тауърс (Alton Towers). Атракциите там са разделени на зони и всички незабавно се отправиха към X-сектора (мястото с най-екстремните въртележки и влакчета). Обаче аз и един приятел не бяхме от най-екстремните личности и отидохме при водните атракциони. Започнахме с лодки, които се спускаха по воден улей - нищо особено. След половин час въртене осъзнахме, че тук има по-скоро семейства с малки деца и това въобще не е място за двама жадни за адреналин младежи.
Черната дупка
Веднага скокнахме до X-сектора и решихме да се развихрим. Атракциите бяха няколко, като за всяка се чакаше на опашка, която вървеше със скорост от между половин и един час.
Видяхме атракция, за която опашката беше половин час - Черната дупка. Подредихме се и зачакахме без да знаем за какво иде реч. Отвън представляваше огромен купол, подобен на цирков. Влязохме в коридор и се качихме на влакче. Беше тъмно, чуваше се релаксираща музика. Влакчето много бавно се изкачваше по нещо като спирала от релси и ние се поуспокоихме, че това ще е то черната дупка. Това беше до момента, в който влакчето явно се изкачи, докъдето трябваше, и реши, че следващите 30 секунди ще ни накара да пищим неистово и ще ни върти по всемъзможни начини, правейки всякакви лупинги ту в тъмнина, ту в проблясъци.
Замъкът
Следващото, което направихме, беше да разгледаме замъка. Пак всичко започна вяло. Бяхме вкарани в кино зала. Седнахме си на местата и започнаха да ни прожектират истории за замъка. Това добре до момента, в койта седалките ни не започнаха да се люлеят. И това добре, докато цялата зала не започна да се върти. Представете си вие седите на люлка, която почти превърта и на всичкото отгоре се намира в центрофугата на пералнята. Точно такъв беше ефектът + силна, стряскаща музика, светлини и, разбира се, пищящите около теб хора, които също идея си нямат какво се случва.
Някак си оцеляхме и от това. Срещнахме навън другите от групата, които ни казаха, че са минали през Обливиън и задължително трябва да го направим.
Скоростното влакче Обливиън
Обливиън е всъщност най-екстремното за тогава влакче в Алтън Тауърс. И аз се реших и се качих. Влакчето тръгна нагоре по наклонени около 45 градуса релси, вървеше леко и бавно. Чуваше се адско скърцане. Моменти, в които всичко ти минава като на лента. Влакчето достигна друга част, хоризонтална, около 20 м дълга, като пак си се движеше бавничко. Тук се успокояваш точно до мига, в който то достигне до ръба и те завърта срещу огромната пропаст, в която ще се гмурне и до която веселяците от парка са написали: “Не гледай”. Стои така около 2-3 секунди, след което се чува щракване и механизмът се освобождава. Влакчето полита надолу по релсите, а ти нямаш време дори да изпищиш. Сърцето ми се сви, а бузите ми се залепиха за облегалката от ускорението. Като емоция вероятно (не съм пробвал) може да се сравни с това да засилиш кабриолета си, пристегнат с колан към седалката, към ръба на 70-метрова пропаст. За щастие, финалът за нас беше не толкова катастрофален и, олюлявайки се, се запътих към изхода. А там веселяците от парка вече показваха на монитори уплашените ни физиономии и се опитваха да ни ги продадат като снимки за по 5 паунда.
Тръгнах си и не исках повече да видя екстремни преживявания. За няма и две минути, а толкова много адреналин.
Чак ме е яд, че не пробвах и другите екстремни неща. Казват, че паркът прави по една нова атракция всяка година, тъй че си заслужава да повторите и потретите.
Има директни автобуси до Алтън Тауърс от гарата в Стоук он Трент.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да не пропуснете нито едно вдъхновение за пътешествие, интересни местенца и маршрути!
