Миналата неделя д-р Ричард Линехан се срещна с деца, запалени по космоса, в „Музейко” и им разказа какво е да си бил на 4 космически мисии и да си извършил 6 космически разходки.
Д-р Ричард Линехан завършва микробиология, а впоследствие ветеринарна медицина, с което се занимава до 1992 г. ,когато започва кариерата си в НАСА. В момента той е част от космическия център “Джонсън” в Хюстън, Тексас,. През 1996 г., 1998 г. и 2002 г. той лети на борда на космическата совалка „Колумбия“, а през 2008 г. – на космическата совалка „Индевър“. Неговата първа космическа мисия се състои през 1996 г. Tя е първата в света, съчетала проучване на микрогравитационните науки и природни науки. Това е и мисията с най-дълго пребивавалата в Космоса совалка към този момент. Неговата втора мисия включва близо 10 милиона км., преминати за 381 часа и 50 минути. Тези две космически мисии служат като модел за бъдещи проучвания в областта на природните науки, които впоследствие се провеждат на борда на Международната космическа станция.
Астронавтът бе на посещение в България по повод Фестивала на науката , който се проведе от 9 до 13 май и участва в различни инициативи в София и Пловдив.
На събитието в „Музейко” Ричард Линехан сподели, че още от много малък мечтае да бъде астронавт. „Един ден, когато бях на 12 години, погледнах към небето и видях Луната. И цялата история за стъпването на Луната, за Бъз Олдрин, за Нийл Армстронг ме вдъхнови дотолкова, че реших да бъда астронавт. Завърших, приеха ме в програмата и ето аз съм астронавт.”, разказа той пред децата.
Линехан обясни, че има два вида астронавти – пилоти и специалисти по мисията. Той в частност е от специалистите по мисията, а пилотите стават най-добрите пилоти, които могат да бъдат намерени, но специалистите по мисиите са хора, които завършили фундаментални научни дисциплини като физика, химия, математика, геология, биология и астрономия. Линехан сподели още, че се занимава с изучаването на физиологията, тъй като в космоса се случват много важни неща именно с нея и затова там се правят експерименти с животни и с астронавти.
Астронавтът сподели, че адаптацията на организма към нулевата гравитация е доста по-лесна отколкото обратния процес при връщането на Земята. Той обясни, че ефектите, които има пребиваването в космоса върху човешкото тяло са отслабване на мускулите и костите поради липсата на нужда те да функционират по начина, по който го правят на нашата планета.
Линехан разказа, че обикновено космическите мисии продължават между 3 и 12 месеца, а подготовката преди отлитане в космоса отнема около 2-3 години. Чувството при отделянето от планетата и пътуването в открития космос давало „съвсем ново значение думата самота”.
Астронавтът разказа, че след като совалката се прикачи към Международната космическа станция се започвала работата, която се изразява в експерименти и излизания извън борда. Това се случва с помощта на „роботизирана ръка” или метално въже. Тогава астронавтите са облечени в скафандри и имат раница, пълна с компресиран азот, за да могат да се изстрелят обратно към станцията, ако въжето се скъса, което досега, за щастие, не се е случвало.
Той обясни още, че работата със скафандър в космоса е доста трудна и я описа като „да бъдеш с аквариум на главата, да имате ролери на краката, да сте с боксови ръкавици на ръцете, пръстите ви да бъдат като щипки и в този вид някой да ви каже да смените свещите в колата на тъмно”. Затова поправянето на телескопа „Хъбъл” е била доста трудна задача, като за всеки 1 часа в космоса на него и на останалите от екипа им се е налагало да правят по 12 часа тренировки под водата, за да могат да го реализират. Въпреки обаче всички усилия си стрували, тъй като по негово мнение той е най-ценният и най-добрият научен телескоп, с който разполага човечеството и благодарение на него са направени изключително много открития за слънчевата система и за цялата вселена.
Накрая Линехан изрази мнение, че според него бъдещето е в частните космически компании като „СпейсЕкс” и „Блу Ориджин”. Той подчерта обаче, че е изключително важно всички да работят заедно, за да може да се осъществят пътувания до Луната и Марс, които все още не са се осъществили заради „политика и други фактори”.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
