Има много начини да усетиш Балканите. Един от най-добрите е да се потопиш в тях като бисквита в сутрешно кафе - за малко, с внимание да не останеш завинаги там. Всъщност, второто дори е препоръчително.

Земя на териториални спорове, геополитически интриги, насаден шовинизъм, прекрасни хора и райска природа. Ако Швейцария е мерилото за красота на Запад, то тук си имаме между 7 и 10 като нея.

“Винаги е много яко, когато има някой нов”

Д. Камбарев

Преминаването през 7 държави за 8 дни може да звучи натоварващо за незапознатия с географията на Балканския полуостров, но в действителност това е пътуване, в което крайната точка за деня е само част от забележителностите. За осем дни се преведохме през Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска (в лицето на “Hold your passport route”* и Дубровник), Черна гора, Албания, Македония, и не на последно място - България. И всичко това, поднесено ни чрез магията от планирането на пътуване с мотори в последния момент.

*Наречен така от нас, защото в рамките на под 150 километра се преминава от Босна в Хърватска, от Хърватска в Босна, от Босна в Хърватска и от Хърватска в Черна гора. Теоретично 8 паспортни проверки. На практика 3.

Държава №1: Сърбия.

Пребиваването ни в западната ни съседка беше кратко, но съдържателно. Това трябваше да е скоростната ни отсечка за пътуването. Магистралите не са разпространени в южната част на Западните Балкани по обективна причина - релеф (със своите изключения, но за това по-късно). В деня на тръгването се реши, че град Кралево е удачен изходен пункт за потегляне още пò на запад. Градът, освен преминиаващите през него реки Ибър и Западна Морава, пази и доста сантиментални рокенрол спомени.

WOPS разтърсват града на арт феста през 2013

Стигането до него трябваше да е белязано от скучен, бърз преход - поречието на Нишава до Ниш, после магистрала, Крушевац и сме на място. Е, всички знаем, че когато нещата се движат по план, количестово спомени е под средното.

Винаги съм твърдял, че хората на нашия полуостров са изначално добри такива. Досега се броят на пръсти случаите, в които съм бил опровергаван, и са главно у нас. Отдавам това на туристическия си статут в другите държави, но все пак е факт. След частичен неуспех в плащането на тол таксите на слизането ни от магистрала започна да се образува задръстване, докато търсехме общ език с човека на бариерата. Докато комуникацията продължаваше да пропада, непознат водач на немско екс-луксозно возило се притече на помощ абсолютно без да бъде канен или да трябва да го прави. Малките неща в пътуванията. Втората изненада в иначе замисления като монотонен път беше отклонение през планината, но затова пък вече по тъмно. От запознати чухме, че на светло е било супер.

Престоят ни в града не беше белязан от нещо съществено - нормалната сръбска действителност. Плескавици и музика на живо в събота вечер. Бюрек с кайма в неделя сутрин. И неработещ ПОС-терминал за разкош. Нищо ново. Приключението тепърва започва и с ентусиазъм поемаме по пътя предопределен ни от навигацията в посока Босна.

Държава №2: Босна и Херцеговина

Ако има държава, която мога да нарека любима в този регион, то това е Босна и Херцеговина (Черна гора също, делят си приза). Разкъсана от политическа несигурност, иззад абсурдното (за мен) административно деление надничат духовете на войните. Все пак, това райско кътче има своите чудесни хора. Те невинаги се намират лесно, но когато се наложи, са там. В случая на непредвидена “разходка за гъбки” например.

Note to self: Honda Hornet не става за гъбарстване

След изваждането на неуспешния гъбар и McGuiver намеса (ластик за багаж даде целостта си в името на продължаването на пътя), сме готови да отметнем и последните 50-ина километра до тазвечершната ни цел. Връщайки се на мисълта си от по-рано за това, че самата дестинация не е единствената забележителност, трябва да се отбележи красотата на долината на река Дрина, която посреща гостите на Босна още от самото начало.

Lookin’ fabulous

Белите точки са... боклуци.

Сараево е един от любимите ми градове в региона, въпреки че всяка от визитите ми е къса. Това води до постоянно желание за завръщане, на което дори не искам да се противопостявам. Страничен ефект е, че всеки път има нещо ново. За разнообразие, този път аз бях човека, идвал и друг път. С “новодошлите” направихме задължителната обиколка - Башчаршия, старата пешеходна зона, голямата джамия в Стария град, брояча на бюджета на Босна и т.н.

 

Туристи навред

Една от най-впечатляващите гледки, без да мога да дам обяснение защо, в този град са гробищата от войната. Зловещо подредени, с един и същи надслов на болшинството от плочите, стоят тихо и напомнят за зверствата, които хората са понесли, за да живеят в суверенна държава.

Както всеки път, тази гледка ме смразява

Вече в централната част на града, успявам да се отърся от неминуемите размисли за човешкото страдание, причинено от криворазбрани идеали. Сновем из старата част на лов за някой друг сувенир, а след това и за храна. И двете мисии са успешни и се прибираме с по бира в ръка, за да поразсъждаваме върху случките от деня на спокойствие в къщата за гости.

Следващата сутрин е лежерна. Времето е кисело и мрачно, навън ръми. Температурата е есенна, настроението - минорно.

Посоката ни на движение е обвита от облаци и мистериозни климатични условия

Все пак решението ни да се разходим да закусим ни се отблагодарява по всички параграфи. Още предният ден, при излизането ни привечер бяхме забелязали един открояващ се със своя колорит субект, който се върти из една чайна. Утолявайки част от първичните си нужди - за храна - единодушно решихме да видим какво е положението в “обителта” на Исус.

“NEMA BUREK SA SIROM” - за щастие фалшива тревога, имаше

 

Джизъс се казва Хюсеин и беше учебников пример за нишов маркетинг

След срещата с Хюсеин и overpriced кафето, което продаваше, бях готов всеки ден да минавам да пия това кафе само заради отношението на беловласия мъж.

Кофеиновата доза и Хюсеин ни дават сили и плам да поемем по пътя ентусиазирано, въпреки ясната мисъл, че някъде по пътя ще ни вали ужасяващо. Което и стана още преди да напуснем Сараево. Напук на метеорологичната обстановка продължаваме, освежени, и минаваме през 25 км магистрала от Сараево към Мостар. По-голямата част, от която са тунели. Замислих се дали не е време да се сформира правителствена визита до Босна с цел обмяна на опит по темата “Строене на магистрали в невъзможен терен”.

Нека оставим политическите подмятания и да се върнем на красотата на поредната “Швейцария на Балканите”. Целта за деня беше Дубровник. Останалите забележителности по трасето включваха пътя до Мостар, Мостар и пътя до Дубровник. Пътят до Мостар минава през долината на река Неретва, особено красива по време и след дъжд. Каквато, за добро или лошо, беше ситуацията.

Неретва

Мостар е град, защитен от ЮНЕСКО, което може лесно да се разбере още с приближаването на старата му част. Емблематичният мост е най-популярната забележителност. Построен от Османската империя през 16-и век, разрушен по време на войната с Хърватска през 1993 г. и възстановен отново в сегашния си вид през 2004 г. Естествено, ние заварихме града насред порой. Отново, монетата е с две страни.

 

Една експресна обиколка и бързо хапване по-късно и отново сме на път. Целим се да стигнем до Дубровник преди смрачаване. С участието на моята натурална “ориентация” се отклоняваме от предначертания маршрут и вместо два гранични пункта, минаваме през шест. Като утешителна награда успяваме да напълним резервоарите евтино на бензиностанция на изхода на историческия Неум в босненския пробив.

Държава №3: Хърватия

Третата дестинация в експресната ни обиколка беше Дубровник. Осезаемо по-скъпо от Босна, осезаемо по-западно, осезаемо по-претъпкано с туристи (в това число и ние). Бърз душ и се засилваме към сърцето на туристическата част на града - крепостта. Към момента положението е една стъпка отвъд предните ми спомени - снимките на части от сериала Game of Thrones са довели още повече туристи. Побутнало е и всичко да стане част от тематиката на сериала - от обиколки с лодки, до магазини за мърчандайз на сериала.

Оставяйки настрана тълпите хора в края на септември (някак си), Дубровник наистина е очарователно място. Бих казал дори, че за романтиката допринасят и скъпарските ресторатни, подредени около старото пристанище, от които се носи джаз. Къде другаде ще намериш контрабас, изоставен на кея?

В името на фискалната си позиция, след опознавателната обиколка на старинната част отиваме да хапнем близо до квартирата си за следващите две вечери. Имаме целия следващ ден да изследваме остатъка от “перлата на Адриатика”.

Сутринта започва с банички и планировъчна сесия за деня - разделяме се на две за началото му. McGuiver (аз) отива на лов за не-подръчни материали за ремонт на негъбаропригодна техника. Останалите отиват на разузнаване в града по светло.

Ударил на камък, се разходих пеша от квартирата до старата част на града, придружен от кен “Карловачко”. След като цялата група се събра, се втурваме в търсене на неподозираните съкровища измежду тесните улички и стълби. Е, не може да се каже, че останахме разочаровани.

 

“Мис Пи Пи”. Няма шега, няма измама. Така се казваше ресторантът зад гърба на тази натуралистична дама.

От любопитство решихме да проверим и какво предлага частта с хотелите в диаметрално противоположния край. Е, тук имаше малко разочарование.

 

Все пак, смятам, че може да обявим визитата в Дубровник за успешна. Дори не за експресна. За капак на следващата сутрин, тръгвайки си в посока следващата държава, се възнаградихме със следната гледка:

Добър изпроводяк

Държава №4: Черна гора

Спазвайки плана, тоест не планирайки, вечерта преди потегляне си избираме град из Черна гора по критерии: а) има стар град; б) цена на нощувка; в) разстояние от Дубровник. На "хартия" спечели град Улцин, в южната част на страната, почти в Албания. Ще се окаже, че "почти" е меко казано.

Преди дестинацията минаваме през една дълга забележителност - Ядранската магистрала. Това е крайбрежният път, който тръгва от Риека и се спуска до Албания. Задължителен за всеки моторист.

Улцин се оказва малко градче със странен стар град - от него са останали едва крепостните стени, а всичко останало са построени в автентичен стил нови къщи. Повечето от тях са ресторанти и хотели, а малкото останали имат елементи от къщи за гости. Малка подробност е, че този стар град е достижим само по стъбли. Гледката от стената все пак е приказна. Къщата за гости е с тераса към морето. По-евтино е от Босна. За капак на всичко има и своята доза странности.

 

Търсене на съкровища... без карта...

Но пък никога самостоятелно

Държава №5: Албания

Това е страната от пътуването, жертва на най-много стереотипи и предразсъдъци. Това е страната, която е имала най-откачения диктатор на полуострова (добре де, Чаушеску може би би го оспорил). Също така обаче, това е държавата, в която хората са били най-непредубедени към нас, независимо от заплашителния ни вид, когато сме в екипировка, и въпреки езиковата бариера. Да, (почти) всички карат стари мерцедеси. Да, движението е хаотично и непредвидимо. Предишните ни пътувания из Албания по една или друга причина заобикаляха град, за който бяхме чели и ни беше интересен - Берат. Малък, разпръснат на три хълма около виещата се река Осум. Както голяма част от полуострова, е бил в ръцете на почти всички - гърци, македонци, византийци, българи, турци. Това мултикултурно присъствие е оставило своя отпечатък и е допринесло за статута му на град-музей. Градът има следа и в историята на днешна Албания - тук Енвер Ходжа обявява издигането на временното правителство, което ще постави началото на бурната му налудничавост начело на държавата. “Гвоздеят в програмата” е крепостта. Красиво, и едновременно с това тъжно изоставена, тя се издига на най-високия от хълмовете. Една от църквите все пак е в процес на реставрация от международни експерти (които засякохме на закуска в хотела).

Останалата част от забележителностите се изразява в историческия квартал “Горица”, към който има два моста - един, построен в края на 18-и век, и един в края на 80-те години на миналия век.

Старият мост

Мултифунцкионалният комплекс. Който не работеше.

Впечатляващ в мащабите си беше и ремонтът, който се водеше в централната градска част. За мен, център на кипящата дейност ще остане сградата на университета.

Държава №6: Македония

“Не е Албания, ако не удариш черно*”

И. Николов

*черен път

Да се опиташ да намериш място с разумни цени в Охрид, когато има официални празници в България, е свирен мач - няма как. Това доведе до малко импровизация и отместване на целта на друго място из Македония - на брега на Мавровското езеро. И мисля, че не съжалявам дори за секунда за това решение.

След приключенското минаване по “първокласен” албански път до Елбашан (черен път, иначе казано), успешно стигаме до Струга, където хапваме на северния край на Охридското езеро.

Маршрутът ни води към Дебър (не сме се отдалечили много от Албания) и срещу течението на река Черни Дрин. Пътят е наслада за очите и моторите.

С наближаването на залеза и изкачването ни в планината, температурите стават малко по-предизвикателни, но за щастие успяваме да стигнем до целта си - уютна къща за гости в с. Леуново - по светло. Съдържателят е отзивчив, скромното меню предлага достатъчно за изгладнелите ни тела, а ракията ни стопля отвътре и компенсира последните километри студуване.

Държава №7: България!

Удивителната не е случайно поставена. Всички хвалебствия, които досегашните ни дестинации отнесоха са си приложими и за нашето си дворче. Но нека не слагаме каруцата пред вола.

В началото на този експресен разказ споменах нещо за лиспата на магистрали. Сега следва да оборя частично това си твърдение за втори път в рамките на този текст. Частта от платения път (защото де юре не се води магистрала) от Скопие до Велес отново може да покаже трик-два на нашите пътостроители (ако въобще ги вълнува). Приятен и бърз път ни отвежда до граничния пункт на Ново село. Малко по-късно сме в дестинацията за деня - Мелник. Градът е позагубил обаянието си с новопостроените хотели и купищата хора, но все пак у мен си стои романтичната представа за най-малкия град в България, сгушен под сипеите си, омайващ хората с местно вино и вкусна храна. Няколко века назад във времето, Мелник е бил търговски център за региона, като една от малкото запазени къщи от онова време свиделства убедително за това. Кордопуловата къща (или поне днешната ѝ форма) намеква дискретно за славното си минало. В къщата е имало сауна, лятна и зимна градина, тайни стаи и огромна изба, вкопана в основите - като извадено от книга. Видими са влиянията на търговските пътища и охолството на обитателите ѝ от онова време.

Обобщение

Малко над 2000 км път, изобилстващи от гледки, тук-там и някоя случка. Финансово и времево постижимо за всеки, който желае да се гмурне в атмосферата на Балканите. Естествено, това е само плиткото, но дава добра представа какво предлага целият риф. Това може би е най-нежното и плавно излизане от комфортната зона за средния предубеден турист - в Босна не се стрелят, в Албания няма да те ограбят, Дубровник е на 500 км от София, Черна гора не по-различна от съседите си, в Македония не бесят българи.

***

Текст и снимки: Костадин Мутафчиев. Споделете и вие своите пътешествия в рубриката ни Стани автор на info@peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!