Обикалянето на българската провинция в търсене на паметници от времето на комунизма е вероятно най-“западното“ преживяване, което съм имал.

Въпросът е, че повечето хора, които живеят в държави от някогашната съветска сфера на влияние, биха искали да забравят всичко комунистическо. Днес много от тези хора изглеждат склонни да попият и изкопират възможно най-много американски тип поп култура. Младите българи мечтаят да си направят селфи с Тифани и Били Рей, карат джетове, наливат се с бири и прекарват пролетната си ваканция във Флорида. За съжаление обаче, не виждат какво имат в задния си двор.

И така, ето ни и нас.

Никой не е правил по-големи комунистически паметници от българите. Никой. Да, Украйна, Грузия и още една-две бивши съветски марионетки са построили по някоя огромна женска статуя. Но в комунистическа България са се харчели пари за бетон и тухли, както в трудов лагер – за студена каша.

Българската пропагандна машина умело е комбинирала архитектура и дизайн с маса пари, за да създаде колекция от огромни паметници, които са деликатни колкото кадилак в Северна Корея.

Вярно е, че тези паметници напомнят на хората, че са преживели убийствен, брутален комунистически режим. Но през 21-и век българите могат да използват тези символични останки за печелене на пари от все повечето чужди туристи, които изпитват странна носталгия по време и място, което на Запад е съществувало само в пропагандата на собственото им правителство.

*

Текстът е на Нейт Робърт, пътешественик и фотограф. Прочетете башето интервю с Нейт Робърт. Цялата история и още снимки можете да откриете в блога му тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!