„Всички ученици и колежани в Америка си мислят, че аз съм на 26 години, живея на стоп и съм постоянно на пътя. Истината е, че съм почти на 40 и нямам представа какво да правя с живота си“

Първите думи на героя на Джак (Керуак) във филма по романа му „Биг Сур“ задават тона на цялата лента – меланхоличен, невротичен, обилно полят с алкохол и вмирисан на цигари.

С други думи – всичко онова, което зрителят би очаквал от филм за Керуак или за който и да е от героите му. Единственото, което може да ви изненада, е дълбочината на мислите и опасенията на героя без да стават претенциозни.

Три години след успеха на „По пътя“ Джак пие все повече и знае все по-малко какво да прави оттук нататък. В главата му е истинска каша от мисли, спомени и демони, от които се опитва да избяга сред горите на планината Биг Сур.

Вековни секвои, издигащи се като катедрали над главата. Гигантски канари, сякаш захвърлени от някой великан в океана. Панорамно шосе, виещо се като змия край калифорнийския безлюден бряг. Сутрешни мъгли, които се стелят в гората като във филм на ужасите от кошмарите.

Пейзажите в „Биг Сур“ са драматични и са точният фон за неврозата на Джак. Или пък неврозата е идеален фон за драматичните пейзажи.

А насред тази гора в планината една дървена колиба е скрита от всички и всичко и сякаш специално някога е построена, за да търсят объркани писатели в нея изгубения си път.

В крайна сметка понякога единственият правилен път е пътят към дома.

Филмът „Биг Сур“ е в програмата на фестивала на американското независимо кино So Independent 2013. Последната му прожекция е на 28 октомври.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!