Витоша около Бояна е чудно място за еднодневна разходка през уикенда. Понякога с твърде много човешки трафик, но няма как - хубавите места привличат много хора. Възможностите за маршрути са много и най-хубавото е, че има много и услужливи указателни табелки – яркожълти, за да не ги пропуснат дори и най-неориентираните (като мен).

Маршрутът, който си избрахме, беше Бояна – Боянският водопад – хижа Момина скала – хижа Есперанто – Боянското езеро. Отне ни около 6 часа (включително и напоителна почивка под лъчите на октомврийското слънце край хижа Момина скала и няколко фотопаузи). Точно колкото за една събота/неделя.

За да стигнете до боянските гори, вземете автобус 64 от Хладилника или бул. България и слезте на спирка Боянско ханче. Оттук следвайте табелите за Боянската църква и след това тръгнете право нагоре по стръмната калдъръмена улица, която ще ви изведе в началото на екопътеката. Ако сте на вълна културен туризъм, можете да се отбиете в църквата (работи от 9 до 17 часа). Стенописите й са наистина впечатляващи, особено като се има предвид на колко века са.

От Природен парк „Витоша“ са предвидили, че не всички посетители ходят през ден по чукарите и до Боянския водопад има маркирани две пътеки – по-стръмна и по-полегата. Стръмната наистина е стръмна, следвайте табелите за тази, която ви приляга на физическата форма, да не охкате после.

Самият Боянски водопад е висок 15 м и е най-впечатляващ напролет. След основното падало има още няколко речни прага, където водата образува красиви скокове. Изумително е как дори в най-жарките летни дни с всеки метър приближаване към водопада усещате как температурата на въздуха се понижава.

Оттук продължихме към хижа Момина скала. По пътя има малко отклонение, от което се открива гледка към София и Копитото. Далечината на виждане е обратнопропорционална на количеството смог над столицата. Какъвто ви е късметът! Фотопауза и продължаваме към хижата, край която има прекрасна поляна с дървени пейки и масички, много търчащи деца и припичащи се на слънце уморени планинари. Има и ресторант, тоалетна, вода. Дори в началото на октомври температурата беше идеална за пикник и дрямка на тревата.

Оставаше ни най-лесната част – все надолу. Поехме към хижа Есперанто, която ми е една от любимите на Витоша, защото прилича на мила горска къщичка. Уютна е и някак си се чувстваш като на гости на роднини там. От нея все през гората слизате към Боянското езеро (тук няма много табели, но пътеката си личи и няма как да се объркате).

Боянското езеро е повече фотогенично, отколкото красиво и предразполагащо към дълго излежаване на брега и съзерцание в несвяст. В миналото е било блато, като през 1906 г. е превърнато в изкуствено езеро при строежа на витошкия водопровод. Понякога и днес е склонно да прилича на блато, но пък гората около него е прохладна и красива. Оттук (по пътеката покрай телената ограда) можете да поемете към Драгалевския манастир, но ние предпочетохме да се върнем в Бояна. Все надолу и все по табелките. Дори и аз не можах веднъж да сбъркам пътя!