Една от прекрасните изненади за туристите в Лондон е, че музеите са безплатни. Да видиш най-стария музей в света, за какъвто е смятан Британския, без пари е приятно изживяване за чужденците, свикнали да оставят десетки евро в други европейски страни само за да зърнат някакво камъче или отпечатък от стъпката на еди-кой си митологичен герой.
Британският музей е едновременно библиотека, музей и архив. Най-хубавото е, че можеш да снимаш вътре, колкото искаш. Основан е през 1753 г. с дарение от 71 000 предмета от колекцията на сър Ханс Слоун. Първоначално се е помещавал в имението на фамилията Монтегю. Идеята за специална нова сграда възниква през 1823 г. Новата сграда, проектирана от Робърт Смърк в гръцки стил, е завършена 30 години след това.
В музея има 13 отдела – библиотечни, колекция от монети и медали, сбирки от рисунки и гравюри, лаборатория за консервация и реставрация и художествено-археологически отдели. И ако сме забравили защо Четвероевангелието на българския цар Иван Александър е известно като Лондонско, то е защото ценният ръкопис се съхранява именно тук в Британския музей. За жалост в нито една от залите няма постояна българска експозиция, но пък периодично се организират изложби на български етнографски и други сбирки, така че, не сме съвсем неизвестни на посетителите на музея.
Най-богата е Древноегипетската колекция, състояща се от близо 70 000 експоната. Огромните древноегипетски статуи и фрагменти от тях се намират на първия етаж, докато по-малките експонати – предимно занаятчийски изделия, съдове, накити и оръжия са на втория етаж. Тук се намират и много на брой мумии и саркофази, които са далеч от определението „плашещи”. Нещо повече - мумифицираните котки силно наподобяват детски играчки. Безспорно най-известното съкровище в този отдел е Розетският камък , открит от Наполеоновата армия през 1799 г. и станал ключ за разчитането на египетските йероглифи.
Отделът Предна Азия обхваща паметниците от древните цивилизации в Месопотамия и Близкия изток - културите на Вавилон, Шумер, Акад, Асирия, Персия и т.н. Величествените монументални статуи и релефи от асирийски храмове, сред които огромни лъвове и крилати бикове с човешки глави са подредени в пет големи галерии на първия етаж на музея.
Една от най-известните колекции на Британския музей е Античната (Древна Гърция и Древен Рим). Обхваща периода от Критско-Микенската култура до упадъка на Римската империя. Най-забележителната част от колекцията са скулптурите и релефите от Партенона, за които е построена специална галерия. Венецът на експонатите от Древен Рим безспорно са портретите на римски императори.
Преминавайки през другите отдели - Римска Британия, Средновековието и Новото време, отделът за Източни старини и други, туристите достигат до обособена и много любитна колекции от часовници. Следва най-голямата нумизматична сбирка в света, поместена в отдел Монети и медали.
Най-цветният и предпочитаният от масовия наблюдател отдел е етнографският. Тъй като мястото е ограничено, сбирката е изнесена в нова сграда на “Бърлингтън гардънс” 6 в Уест енд и е обособена като Музей на човечеството. Представени са битът, материалната и духовната култура на народите от Африка, Азия, Океания, Австралия, Северна и Южна Америка по време на Великите географски открития.
Отдел за гравюри и рисунки. В него се съхраняват над 570 хиляди музейни единици. При специални климатични и осветителни условия са експонирани шедьоври като “Светото семейство” на Микеланджело, “Триумфалната арка” на Дюрер и др. В хранилищата се пазят многобройни италиански гравюри от времето на Ренесанса, гравюри на Рембранд, Ван Дайк, Уилям Хогарт и литографиите на Гоя.
Британския музей притежава 20 рисунки на Леонардо да Винчи, 31 на Рафаел, и 85 на Микеланджело.
Библиотеката на Британския музей съдържа над 7 милиона тома печатни книги, около 70 хиляди тома ръкописи, над 100 хиляди свитъка и официални писмени документи на европейски езици, около 35 хиляди старинни ръкописи от Близкия и Далечен изток, 500 хиляди географски карти, над един милион нотни издания, над един милион отпечатани държавни документи от ХVIII век до наши дни, огромна сбирка от периодични издания и най-пълната в света колекция от пощенски марки. В този отдел на щат са назначени шест котки, които пазят безценните книги от посегателството на мишките.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътешествия, идеи за еднодневни разходки, близки и далечни маршрути и срещи с пътешественици!
