Кукерските традиции в Странджа, разказани от Горан Стефанов

Макар обредът „бял кукер“ да е престанал да съществував Малко Търново в края 70-те години на миналия век (бил е заклеймен като ретрограден от тоталитарния режим), е възстановен в автентичния си вид през 2011 г. През 2015 г. се проведе на 22 февруари в сърцето на Странджа.

Какво се случва

Кукерите са разпространени из цяла Югоизточна България, но според изследователите само в Странджа обредът е запазен в своята най-старинна форма или така нареченият „бял кукер”. За разлика от други части на България тук кукерът в дружината е само един. Той е облечен в кожух съшит от седем бели агнешки кожи, обърнати с вълната навън. Друга особеност на странджанския кукер е, че той не поставя маска пред лицето си. Вместо това лицето му е начернено със сажди от изгорена ръжанка (стебла от ръж), запазена от последната жътва. На кръста му висят хлопки и е прикрепен дървен фалос, оцветен в горната си част с червена боя. В ръцете си държи пометаш (дървен прът, увит в горният край с кожа).

Заедно с кукера върви и дружината му, която е съставена само от момчета на възраст за женене. Основни персонажи в нея са „кукерският цар” с корона от бръшлян върху главата си, „кукерската мома” или „булката”, и „бабата” - тези персонажи са преоблечени в женски дрехи мъже. Други персонажи от свитата са „стражари”, въоръжени с дървени саби, „пуфкари” с имитации на огнестрелни оръжия, „доктор”, който преглежда хората и им раздава рецепти, бръснар, който сапунисва и бръсне минувачите с дървена треска, поп, както и магаре, което тегли дървена каручка.

Кукерската дружина обикаля

В Странджа рано сутринта кукерската дружина, съпроводена от гайда и тъпан, започва ритуалното обхождане на селището. Първо отиват в къщата на кмета, където той ги посреща и гощава. Дружината посещава онези стопани, които я поканят, влиза в домовете на хората и благославя. Кукерският цар ръси с жито за добра реколта. Стопаните даряват кукерите с храна, напитки и пари. Кукерът, бабата и булката постоянно симулират действия със сексуален подтекст.

Привечер шествието пристига на площада. Кукерът, царят и булката са качени върху каручката, теглена от магарето. Тук дружината спира, за да разиграе най-съществената част от обреда. Кукерската свита обръща каруцата наобратно, завъртат колелата и кукерът заточва дървения фалос върху тях. След това имитира сексуален акт с булката. Тези специфични обредни действия етнолозите тълкуват като останки от древния култ към слънцето. В индоиранските митологични схващания един от неговите образи е именно колелото на колесницата.

Кукерското хоро

След това всички персонажи от шествието се хващат на общо кукерско хоро. То се води от попа и се играе без стъпки. В центъра са кукерът и кукерският цар, които благославят. През това време наблюдаващите мъже се опитват да откраднат кукерската булка, която е ревниво пазена от кукерската свита. Смята се, че който успее да открадне кукерската булка, ще има много късмет и богата реколта през годината.

Смъртта на кукера

Следващ момент от обреда е смъртта на кукера. Бръснарят влиза в трикратна схватка с кукера. Кукерът всеки път умира и бива съживен от бабата чрез действия със сексуален подтекст, които тя извършва над него. След последното му съживяване започва обредното заораване, което е и кулминацията на обреда. Царят запряга стражари във волско рало и те започват да го теглят в кръг по посока, обратна на часовниковата стрелка. След тях върви царят, който пръска пшеница, а кукерът се претъркулва върху разпиляната пшеница и браздата. Следва го цялата му свита.

Пали кош

Кукерските игри завършват с друг архаичен обредр наречен „пали кош”. Кош, пълен със слама, е предварително поставен на дълъг прът, забит в земята близо до кукерския спектакъл. При настъпването на нощта кошът се запалва. Когато се разгори сламата, той пада на земята и кукерът го прескача. Огънят в случая е проекция на слънцето, а неговото прескачане има от една страна очистителна символика, а от друга, цели извличането на соларната, плодотворна енергия.

Вярва се, че кукерската обредност осигурява плодородие. Всички обредни действия в нея - и фалическата символика, и ритуалната траверсия, и сексуалните действия и ритуалната оран и сеитба, са част от магическите функции, олицетворяващи оплождането на природата и пробуждането ѝ за ново раждане. Много изследователи са на мнение, че обредът води началото си от тракийските мистерии и е един от най-древните по нашите земи. Според тях в ритуалните действия на белия кукер, кукерския цар и кукерската баба могат да бъдат разпознати останки от култове към древни божества, почитани преди хиляди години от предците ни.

*

Текстът и снимките са на Горан Стефанов, специалист по културен туризъм. Прочетете и интервю с Горан Стефанов.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!