Чинкуе Тере е от онези места, които сте гледали толкова пъти на картички, снимки и тапети за десктоп, обикаляли сте ги виртуално и в мечтите си... а накрая, когато кракът ви слезе от влака и за първи път стъпи в Риомаджоре или Монтеросо, ви иде да се разплачете от вълнение, защото действителността е пo-красива от всички минати на фотошоп снимки.
Чинкуе Тере или в превод от италиански Пет земи, е район в Италия, на брега на Лигурско море. И петте селца (Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтеросо) са пъстри и подредени като излезли от илюстрация на детска книжка. Разположени са терасовидно по стръмните склонове над морето. Къщите им са във всички цветове, като юрган от шарени кръпки. Уличките са стръмни, без нито една кола, защото Чинкуе Тере е резерват и не е редно автомобили да развалят пейзажа и звука на това крайбрежно съвършенство. А вие се оказвате ту кацнали над някое от селцата, ту старата магарешка пътека ви отвежда долу при плажа и лодките на рибарите.
Макар да е трудно да проумее човек, че Чинкуе Тере е реално място, то е съвсем лесно за достигане - има влак от Милано до Ла Специя, а оттам се прехвърляте на влака по линията на селцата. ЖП линия преминава и през планината от първото до последното село, само че по-добре не се възползвайте от нея - през 95% от времето влакът се движи в тунели и само на гарите излиза на дневна светлина.
За да се насладите на Чинкуе Тере по най-добрия начин, тръгнете по екопътеката, която свързва петте селца. Ще се изкачвате, ще слизате, ще катерите стълби, ще минавате през лозя (където ще видите специалните "лифтове" за грозде, изградени от местните лозари), ще въздишате от гледките отвисоко към нереалистично синьото и прозрачно море някъде долу... Някога, всъщност не толкова отдавна (до 60-те години на миналия век), селцата от Чинкуе Тере са били достъпни само с лодка по море или с магаре през непристъпните планински склонове. В наши дни по туристическата пътека с обща дължина 11,5 км (постижима за един ден, без да се налага да търчите) минават стотици хиляди туристи. За да я изминете се заплаща малка такса на входа на националния парк. Спокойно, ако се изморите, можете винаги да хванете влака до следващата спирка.
Ето и най-характерните неща за всяко от селцата:
Риомаджоре - най-южната точка на Чинкуе Тере. От там до следващото село – Манарола, в продължение на 1,5 км ще вървите по Пътеката на любовта (Via dell'Amore). Романтичната пътека е прокопана в скалите през 1928 г. за удобство на жп работниците. Достъпна е за инвалидни колички. Носете си катинарче, за да заключите любовта си.
Манарола - Тук се намира Барът на любовта (Bar dell'Amore) - с красива гледка към морето, с тераса на ръба на скалата.
Корнилия - Разположено високо на скала, това село ви предлага страхотни гледки към спокойно плискащите се вълни на Лигурско море. Тъй като се намира на средата на пътя, е подходящо за почивка, кафе и обяд. Манарола - Корнилия: 3 км.
Вернаца - При Вернаца слизате до брега, разхождате се сред рибарските лодки - цветни колкото и къщите. По пътя Корнилия - Вернаца (3,5 км) се намира най-високата точка от пътеката - 208 м.
Монтеросо (или пълното му име - Монтеросо ал маре) - последната ви спирка разполага и с чудесен плаж със ситен чакъл. А да си починете на такъв със сигурност ще ви се иска - Вернаца - Монтеросо (3,5 км) е най-стръмната част на пътеката. Но и най-живописната. Ще минете край лозя, насаждения с лимони и зелени тунели. В скалите на плажа ще видите изсечена и огромната фигура на Атлас, който крепи света на раменете си.
По пътя не забравайте да отдадете дължимото на италианската кухня и на местното вино шакетра. Задължително бъдете с удобни обувки (пътеката е планинска, на места е неравна и стръмна), с подходящи дрехи и си носете вода. Не тръгвайте по пътеката, ако времето е лошо. В горещите летни месеци изживяването също не е много приятно.
Официалният сайт на националния парк Чинкуе Тере е тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
