В област Лацио, недалеч от Рим, се намира едно от най-необикновените селища в Италия – Чивита ди Баньореджо.

Малко селце, построено върху върха на хълм от вулканичен туф, заобиколено от дълбоки клисури и отвесни скали. Днес често го наричат „умиращия град“, защото земята, върху която стои, бавно ерозира.

Историята на Чивита започва още в етруските времена. По-късно римляните укрепват селото, а през Средновековието то се превръща в оживено търговско средище. Но земетресения и ерозия постепенно откъсват Чивита от останалия свят. Днес до него води единствено дълъг пешеходен мост, който сам по себе си е част от преживяването.

Когато преминеш по него и се изкачиш до портата на селото, времето сякаш спира. Уличките са тесни, настлани с камъни, къщите са от светъл туф и обрасли с бръшлян. Тук няма автомобили, няма шум – само тишината на едно място, което живее в друго измерение.

Природата около Чивита е също толкова впечатляваща. Дълбоки долини, зелени хълмове и неповторими гледки, които променят цветовете си с всеки сезон. Сутрин мъглата често покрива клисурите, правейки селото да изглежда като остров, издигнат над облаците.

Днес в Чивита живеят едва няколко постоянни жители, но селото е оживено от малки кафенета, магазинчета за занаятчийски изделия и туристи, които търсят автентична красота. Местните казват, че въпреки прякора си – „умиращ град“ – Чивита всъщност е пълна с живот.

Има нещо поетично в това място. То ни напомня за преходността, но и за вечността на човешкия дух. Чивита ди Баньореджо е не просто дестинация – тя е урок по красота, смирение и устойчивост.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!