Деница Трифонова е обиколила голяма част от Европа на стоп, преживяла е смешни страшки и страшни смешки, научила е много неща и сподели в Интервю на пейката ценни съвети – особено ако тръгвате за пръв път на стоп.

С какво пътуването на стоп е различно от всички останали начини за пътуване?

На първо място, пътуването на стоп не е точно безплатно, но е доста по-евтино. Има и известна несигурност – никога не знаеш какво и кога ще се случи – за някои хора това е плюс, за други е минус. Трябва да си търпелив, защото не се знае кога ще стигнеш. Например, случвало ми се е от София до Кьолн да стигна за 20 часа, а с автобус е около 30. Веднъж обаче чаках 24 часа на една бензиностанция, без да ме вземе никой. Беше май месец, валеше сняг, защото бяхме в Алпите, бях с един приятел, а имахме само един спален чувал.

За какво трябва да се подготви човек, който тръгва за пръв път на стоп?

Първо, да провери климатичните условия – както казах, да си само с един спален чувал в Алпите, където се очаква сняг, не е добра идея. Трябва да имаш топли дрехи, защото никой няма да те спаси на пътя само защото ти е студено. По-добре носете пари в брой, защото не се знае къде ще попаднете и дали ще можете да изтеглите. Но парите не трябва да са твърде много, за да не ви ограбят. Дръжте документите си близо до себе си. Аз избягвам да пътувам сама – обикновено съм с приятел, като трябва да внимавате да не си развалите отношенията на пътя, да се грижите един за друг.

Кое е най-забавното нещо, което ти се е случвало на път?

Точно след като навърших 18, тръгнахме с един приятел за Германия и ни отне цели 6 дни да стигнем – голям срам. След известно време и заради дългото чакане всичко започна да ни се струва много забавно.

Друг път бяхме тръгнали пак за Германия, стояхме на пътя и покрай нас мина ТИР, чийто шофьор направи жест, че няма да ни качи. Малко след това ни качи една много бърза кола и ни остави 200 км по-нататък, а след това покрай нас мина и шофьорът на камион, който отново направи жест, че няма да ни качи. Същото нещо се повтори още 5 пъти, в няколко държави, като последния път шофьорът вече започна да търка очи невярващо. Така и не ни качи.

А имало ли е опасни моменти?

Да, веднъж пътувахме на стоп към Турция и шофьорът започна да прави неприлични жестове, аз си грабнах багажа, отворих вратата и скочих почти в движение. Това е възможно най-лошият вариант, затова най-добре е да пътувате с приятел – момче.

Колко души е най-добре да сте, за да ви качат?

По принцип двама, но веднъж ни качиха и седем души – беше един микробус, в който ни натовариха като чували картофи отзад. Нямаха право, но го направиха.

Има ли разлика в стопа в България и в чужбина?

Да, в България има опасност да те качи баща ти на стоп. Случвало ми се е веднъж. Бащата на една приятелка пък не я качил на стоп – просто свалил прозореца, питал я какво прави и когато тя му казала, че стопът не върви, той й пожелал успех и си заминал.

За какво си говориш с шофьорите?

Всякакви неща – като започнете от „Добър ден“ и после мълчание (което не е никак зле всъщност), до оживени разговори за музика, култура... Повечето хора качват стопаджии, за да не са сами, за да не заспят, да има с кого да си говорят.

Какви са хората, които качват?

От тираджии, които пускат нон-стоп чалга, псуват и викат, през преподаватели от Софийския университет до шефове на големи фабрики. Предимно мъже, защото жените ги е страх.

А какво ядете на път?

Обикновено консерви или суха храна. По време на един от първите ми стопове, бяхме взели консерва сарми от 3 кг. Не знам защо, не бяхме се замисляли, че това ще го носим на гръб хиляди километри, защото няма как да ги изядем наведнъж. 

Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.