Деян Минчев (MD Beddah) за хип-хопа в поезията

  • Деян Минчев (MD Beddah) за хип-хопа в поезията
    Деян Минчев (MD Beddah) за хип-хопа в поезията

Хип-хоп и поезия? Само допреди няколко месеца подобна комбинация би звучала нелепа, защото поезията е забита по страниците на учебниците, а като цяло хип-хопът в днешно време среща трудности дори да си върже римата. Точно в този момент се появи, сякаш от нищото, един проект, който да опровергае категорично всичко това.


Проект Зората“ е една от най-сполучливите и надъхващи инициативи за междукултурна колаборация и възвръщане духа на нацията.

В интернет вече може да се види/чуе видеото на музикалната интерпретация на „Песен за човека“ на Никола Вапцаров и това само по себе си е събитие - един български хип-хоп артист от началото на 21-ви век е вдъхновен от мощното слово на български поет от началото на 20-и век, събира бенд, прави песен и видео по творчеството на поета и го предоставя на хората.

За да се направи хип-хоп по поезия, е необходим голям талант, какъвто е Деян Минчев а.к.а MD Beddah. Специално за Peika.bg Деян разказа за проекта, литературата, образованието и мисията на екипа зад „Проект Зората“ (вижте и датите и градовете, където да чуете проекта на живо). Снимките са от мейкинга на видеото към "Песен за човека".

- Кога и как ти хрумна да направиш този проект? Защо така го нарече?

 - Самата идея се появи преди много време - още в училище, само че тогава не й беше точното време. Впоследствие се прероди спонтанно. Започна като страничен проект, отделно от музиката, която по принцип правим. С времето осъзнахме, че това е идея, която може да се окаже благодатна от образователна гледна точка, тъй като в музикален формат поемите звучат доста по-интригуващо от конвенционалните чисто вокални прочити. Не смятаме, че това е по-подходящ подход за изучаване на произведенията. Напротив - според нас произведенията трябва да се изучават във вида, в който са създадени.

Това обаче не пречи да чуем някои любими от тях под формата на музика, за да ги почувстваме по един малко по-различен начин.

35493

- Има ли други подобни и каква е разликата с това, което си направил?

- В България подобна концепция са развили група „Епизод‘‘, но мисля, че това, което ние правим, е значително по-различно, макар и с общ корен. Също така през 1971 г. Маргарет Николова прави песента „Пролет“ по Никола Вапцаров.  Чувал съм 2-3 хип-хоп адаптации по стихове на Вапцаров... Има и една македонска пънк-рок бранда – „Verka“, които са правили музика с негови мотиви, но смея да твърдя, че всичко е много различно от това, което търсим ние. Великобританският хип-хоп изпълнител Akala също представя подобна концепция и има парчета по Уилиям Шекспир. Друг много интересен пример е нидерландският хип-хоп оркестър Kyteman’s Orchesrta. Те са уникални и също имат произведения по поеми от световната литература.

- В траковете на проекта ще има замесени и други стилове, освен хип-хоп – по какъв начин избирате стила, според настроението в стиховете?

- Ние предпочитаме да не се отъждествяваме със стилова рамка. Тъй като аз съм хип-хоп изпълнител, е логично да използваме хип-хоп музиката като база. Не бива да забравяме, също така, че, щом става въпрос за поезия, в основата е речитатива, а няма по-подходящ музикален стил за „игра“ с него от хип-хопа. Настроението, емоцията и броя думи в стиховете биха могли да определят стила. В стиховете на Вапцаров или Теодор Траянов определено има изключително богат речитатив, което ги прави подходящи за хип-хоп формат. Ботев или Гео Милев, например, може да са по-подходящи за хардкор и метал, но и в хип-хоп вариант звучат чудесно.

35488

- Виждаш ли паралелите между реалността в стиховете в „Песен за човека“ и реалността?

- Определено има някаква мистерия покрай „Песен за Човека‘‘ и трагичната участ на Вапцаров. Според мен в поемата той пророкува своята съдба по доста точен начин. Причината за това е, че не става въпрос само за личната съдба на поета, а и за участта на много народни будители, какъвто е бил и самият той. Известно е, че народните будители често са били преследвани от системата и почти винаги е налице някаква конспирация около смъртта им.

Друг възможен паралел е „Човекът“ на Вапцаров като синтезиран образ на цялото човечеството. То, въпреки масовото си пробуждане в световен мащаб, сякаш умело продължава да крачи към собственото си самоунищожение. Все пак, предпочитам да не вярвам в толкова скептична гледна точка.

- Ако трябва да напишеш „Песен за човека“ в 2015 г., как би звучала и ще промениш ли нещо? Кои са другите автори, освен Вапцаров, по които имате парчета и защо ги избрахте?

- Ако аз трябваше да напиша "Песен за Човека‘‘, какво щях да променя? Ами... Нищо! Не можем да променяме произведенията на авторите, но във връзка с въпроса върху кои други автори работим, ми идва идея за алтернативен край на поемата. Само нека написаното не се възприема като сериозен литературен текст.

Та... Представете си края на "Песен за Човека‘‘ по следния начин:

Сюжетът върви по оригинал до момента, в който човекът (Вапцаров) не бива изправен на бесилото с песен на уста. Тогава той започва да пее по-силно, така че неговият глас се чува чак до връх "Вола‘‘, където по това време Христо Ботев и неговата чета водят сражение. Ботев чува гласа на Вапцаров и поглежда надолу към полите на планината. Вижда своя колега-поет, изправен на бесилото, и решава, че може да отдели минута, за да спаси брата си. Прави две крачки напред и прикляка. Прицелва се със своята голяма пушка и стреля. Куршумът му минава през въжето точно в момента преди палачите да извършат екзекуцията. От своя страна, Вапцаров не чака, а се засилва и прескача оградата на затвора. Не щеш ли, в същото време по улицата до затвора минава камион, който превозва група задържани, запътени към разстрел. Сред тях Вапцаров съзира своя колега-поет Гео Милев. Познава го по лицевата деформация и изкуственото око. Беглецът решава да „предаде нататък“ жеста на Христо Ботев и скача в движещия се камион. След това, без да ги нарани, обезврежда шофьора и охраната на камиона и освобождава задържаните. Взима със себе си своя колега-поет и двамата побягват към изгряващото слънце. По пътя си в подобни абсурдни ситуации успяват да спасят още няколко свои колеги-поети, осъдени на смърт. Накрая всички задружно успяват да се спасят и се укриват в къщата на друг свой колега-поет и приятел - Теодор Траянов.

35490

За малко ще се наложи да се върнем към по-ранен момент в алтернативния вариант на поемата, защото забравих да спомена, че когато Христо Ботев прави двете крачки напред, за да се прицели в бесилото на Вапцаров, той пропуска предателския куршум, който иначе би пронизал гърдите му...

Не минава много време и Теодор Траянов успява да се свърже по телепатичен път с палачите и да ги вразуми с думите:

О, рожби, о, жертви

на мъка свещена,

що крие ковчегът

единствена знам!

Не знаете вие,

плачете! - Нетленно

ще спуснете в гроба

най-скъпото вам!‘‘

Палачите осъзнават, че са били напът да направят грешка като пратят в гроба своите най-скъпи братя в името на празни лозунги и се покайват. В самия край на поемата поетите и палачите си прощават взаимно и заживяват дълъг, мирен и щастлив живот.

35491

- Какво ти е мнението за съвременното образование и изпълнява ли то адекватно мисията си?

- С риск да не ми повярвате, ще ви споделя, че мнението ми за българската образователна система е оптимистично. Мисля, че имаме добра образователна система и кадърни учители. Категорично отказвам да приема последната европейска статистика, според която българчетата са на последно място в Европейския съюз по грамотност. Живял съм и съм учил в Чехия. Обикновено, когато студенти от Европа, Щатите или бившите съветски републики искат да следват висше образование в Чехия, им се налага да държат приравнителни изпити по някои предмети. Това се дължи на особеност в чешката образователна система, която изисква по-голям брой издържани учебни часове по някои предмети в училище.

Когато в Пражки Магистрат отвориха дипломата ми за средно образование, не им се вярваше колко много учебни часове съм имал по някои предмети. Чак се усъмниха, че дипломата ми е фалшива. Ако ни смятат за неграмотни, защото знаем, че някога сме се разпростирали на три морета, например, а те не изучават подобни исторически факти в контекста на европейската история, то тогава нещата съвсем не опират до грамотност.

- Като по-малък бил ли си повлиян от авторите, по чиито стихове правите музика в момента, или по-късно ги оцени?

- Естествено е да съм бил повлиян от авторите, по които работим още в училище, но истината е, че чак днес успявам да ги оценя истински. Правя си съпоставка между тогавашните поети – герои, умирали в битки в името на правдата и свободата, и днешните поети, като ще си позволя да цитирам „дядо“ Вазов :

‘‘Много сили, много днес поети

гаснат в вихъра на страсти дребни;

на крилата, жадни за полети

там, виси сега топуз враждебни.

 

Скъден е животът ваш и жалък…

Гледам безучастие мъртвешко,

всичко пъпли; за насъщний залък

жертвува се всичко человешко… ‘‘

35489

- Каква е голямата цел на вашия проект?

- Бих казал, че целта ни е основно мотивационна. Искаме да разпространяваме знанието. Също така искаме да покажем на хората, че изкуството е важен фактор за духовното здраве на човека. Както зеленчуците и плодовете са храна за тялото, така изкуството е храна за душата. Ако храним тялото си с отпадъци, то се разболява и страда. Същото се получава и когато храним душата си с отпадъци.

- Разкажи повече за клипа и за бенда, който си събрал?

- Цялата работа стана много спонтанно. След като се роди идеята за песен по "Песен за Човека‘‘, реших да събера няколко приятели музиканти, за да направим истинска музикална интерпретация на поемата. Под интерпретация и адаптация разбираме две различни неща. Първоначално бях направил ужасен демо запис. В последствие, когато вникнах по-дълбоко в концепцията, осъзнах, че поемата носи със себе си цялостно настроение, което може да се интерпретира и пресъздаде в музика, както и че поетапно настроенията в различните части на поемата се менят. Осъзнах, че най-хубава работа в името на адекватното изпълнение би свършил бенд от живи музиканти, а не софтуерна програма, макар, че и съвременните софтуерни програми си ги бива. И така се събрахме: аз (вокали), Владо Манолов (китара), Пешо Петрушев (пиано), Юли Хальов (барабани), Иво Александров (виолончело) и Невена Колева (женски вокал) и записахме песента. Всички много се запалихме и започнахме да мислим как да заснемем клипа.

35494

Тогава се появиха Давид Вълков - режисьорът на клипа, Константин Жеков – операторът, Борис Георгиев – в ролята на "човека‘‘, Теди Дупаринова, отговорна за грима и костюмите, Елена Стумбова и отново аз в ролята на декоратори… Също така се присъединиха Явора Петракиева в ролята на зайчето, Борислав Попов в ролята на Робинзон Крузо, Димо Милушев - нашият осветител и Цветомир Петровски в качеството си на камерен техник... Така, с общи усилия реализирахме това крайно произведение, наречено аудио-визуална интерпретация на "Песен за Човека‘‘.

Много съм благодарен на всички и много се радвам, че бяха там на точното място в точното време, за да помогнат в този нестандартен проект. Благодарим много и на Народно Читалище "Никола Вапцаров‘‘ 1922 гр. София, които ни подкрепиха и ни преотстъпиха библиотеката си, за да можем да заснемем кадрите за видеото. Благодарим и на Underground Gallery, които също ни помогнаха с терен, на който издигнахме декорите за килията във видеото.

- Как реагират на проекта хората по концерти? Какво ти прави впечатление?

- Бих казал, че проектът се възприема по-добре на живо, защото тогава се чува и усеща истинската магия на цялото нещо най-добре. Зарядът се изсипва в ушите и очите на аудиторията и това е истинският момент, в който човек е способен да го усети и оцени пълноценно.

Без значение колко хора присъстват на концерт, те си тръгват видимо доволни. Няколко пъти имаше хора, които бяха дошли от чисто любопитство, и които бяха предубедени, че това което ще чуят и видят е някаква щуротия. На края на концертите идваха да благодарят и да изкажат признание...

35495

- Какво беше чувството да изпълняваш в къщата-музей на Вапцаров? 

- Изпълнявал съм своето творчество по всякакви музикални фестивали и пред многобройна публика, но за пръв път направих изява на толкова специално място като къщата-музей на Никола Вапцаров. В този момент мисля, че доказах на себе си и на хората, които присъстваха, че хип-хоп музиката може да бъде далеч по-благодатна, отколкото някога сме предполагали. Докато изпълнявахме, всички гости се радваха и ръкопляскаха искрено. Усетиха заряда.

 Какво ти каза семейството на поета за изпълнението?

- Смятам, че сем. Вапцарови по достоен начин оцениха това, което правим и ни удостоиха с честта да представим проекта си в къщата-музей. 

35492

- Какво предстои за теб и проекта в бъдеще?

- Решили сме да се концентрираме повече върху живите участия и да запознаваме хората с това, което правим лице в лице. Тогава може да се усети истинската магия на литературната музика. Не възнамеряваме да се натрапваме в някакви комерсиални формати и да парадираме с дейността си. Проектът е от хората за хората – изкуство заради самото изкуство.

В момента обмисляме алтернативни концепции за заснемане на следващо видео на проекта. Малко са произведенията от българската поезия, които могат да бъдат преразказани чрез филмова визуализация, както „Песен за Човека“. Не на последно място е и проблемът с финансови средства, с които не можем да се похвалим, че разполагаме. Истината е, че проектът се роди в момент, в който буквално бях останал на улицата и трябваше да вадя залъците от устата си за да набавя необходимите средства за записа на песента и заснемането на видеото. Но го направих и не съжалявам.

Като цяло, не искаме да бързаме - животът е пред нас.