Текстът участва в конкурса за авторски материал на Peika.bg.
И само като си помисли човек, че преди повече от сто години тук е било безлюдно и е имало гъсти дъбови гори. На същото това място днес е китното и красиво градче Приморско, с цъфтящите липи през юни и с поддържаното като талисман земеделие в дворовете.
Навремето пресметливи хора съобразили, че в Кюприя, (предишното име на Приморско), там, до морския бряг, ще има повече източници за препитание: ще може да се лови риба от река Ропотамо, морската вода била годна тъкмо по норма за месене на хляба, (значи икономия на сол, която по онова време била скъпа стока и трудно се намирала). И така постепенно този край на морето се заселил.
Никой до тогава не е могъл да помисли, каква стойност имат пясъците (над пет километра плажове) от двете страни на полуострова и че някога това място ще стане прочут и търсен международен морски курорт.
Без кола в днешно време е трудно да обходиш целия полуостров, резервата Ропотамо, да стигнеш до скалните образувания и фиордите на Маслен нос, а за самото Приморско ти трябва време, извън определеното за плажуване, и здрави крака. На помощ идват велосипедните рикши. А автомобилното влакче пътува през част от града и отива чак до Китен. В Приморско няма таксита. Такава роля изпълняват едновремешните файтони. Стегнати и атрактивни, те са част от лятната програма на градчето. Ако ги наемат чужденци за разходка, кочияшите спират на определени места и на приемлив английски, руски или чешки показват на любопитните чужденци някои забележителности с история. Например "Перлата" - като бивша резиденция от Живково време.
Дзин-дзин-дзин – дрънчат приятно звънците, окачени като гердани около шията на конете и чаткат подкованите им копита по изключително чистите улици на Приморско. "Нашите цигани не са мързеливи" – обяснява човек от общината. "Те работят по на две-три места. Сутрин, например, докато съмне, групата по чистотата премита всички улици."
През нощта дискотеките преповтарят ритъма на морския прибой с удесеторена сила – дюфф-дюфф-дюфф, с което ангажират, така да се каже, вниманието на местните хора и на летовниците да не задремят случайно, и да пропуснат атракцията с китайските фенери. Толкова много светещи балони с толкова много желания отлитат всяка нощ към небето! И още толкова атрактивни хвърчила през деня.
За руснаците, които прекарват в Приморско по три месеца със семействата си, шумът не е проблем. Прозорците на квартирите им са плътно затворени и климатиците работят с пълна пара. Техните желания са се сбъднали много преди нашите, щом могат да си позволят такова дълго ваканционно пребиваване на наша територия. А понякога вечер представят и своя културна програма.
Те си имат и собствени велосипеди, с които шарят из района. Не че има нещо лошо в изучаването на тукашните забележителности, но все пак морето е гранична зона. Преди години, на вдадения в морето бряг, там, където сега стърчи недовършена голяма къща, собственост на властимеющи, имаше граничен пост и хеликоптер, който охраняваше превантивно района. Сега това го няма,не защото не е необходимо, просто мястото е заето.
Едно десетгодишно хлапе пита руската си баба къде са моряците. Тя му сочи морския фар отсреща. Държи го здраво за ръка и му дава от своите познания – там, казва тя, е базата на моряците. Според други източници, там, до морския фар има ферма за миди. А виж, руснаците знаят повече от нашите деца. Те са били и в лонгозните гори по река Ропотамо.
И до крепостта Вълчаново кале, която се нарича още Ранули, и се извисява на хълм висок 156 м на шест километра от Приморско, и до другата забележителност – тракийското светилище Бегликташ, са скитали.
Могат да ти посочат връх Китка и Петров баир. И като ги попиташ къде са моряците, знаят с точност. Време е и ние да знаем, че Приморско не е само морето.
Автор: Магдалена Манчева
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
