Случвало ли ви се е да си вървите по улицата и да чуете част от чужд разговор, който да ви накара да се търкаляте от смях? Или да се ви стане мило, или възмутено?

Фейсбук страницата „Дочуто в София“ (и групата със същото име) е същото, само че все едно имате стотици уши из целия град, които записват малки градски истории. Следим я за вдъхновение, ползваме я и като антидепресант – по-евтино и по-ефективно е.

Идеята

Събирачи на дочутости са Станимир Калчев (в главната роля) и Луиза Мирзоян, Борис Бонгалов и Яна Дончева (поддържащи роли). Проектът е още бебе – стартира официално през февруари 2016 г.

"Доста преди самата група се появи идеята ми да се вслушвам и да си записвам откъси от разговори из София. Това е нещо много забавно, което открих за себе си преди около година и половина. Постепенно започнах да споделям идеята, и самите дочутости, с приятели, които учудващо ги намериха за много забавни. Така възникна и идеята това да се превърне във фейсбук група", разказва Станимир Калчев.

По света има и други подобни страници, популярни са в университетските кампуси, например. Но не е учудващо, че всяка подобна страница си носи собствен дух, който няма как да бъде повторен.

"Интересно е как цялата група често става и платформа за дебатиране на различни социално значими теми, които произлизат от споделените дочутости,“ разказва Яна от екипа. Освен това хората все повече описват детайли около ситуацията вместо да споделят само конкретен диалог. Така в групата все по-често можете да намерите малки градски истории.

Какво най-често дочуват „ушите“ на групата

"Много странно, но от когато групата набра голяма популярност, почти не дочувам нищо интересно. Сякаш вече всичко се попива от хилядите уши из софийските улици и за мен просто не остава," разказва Станимир и се смее. „Иначе напоследък дочувам много детски смях, което много ме радва."

“Ушите на Дочуто в София имат сензори за много разнообразни и интригуващи дочутости из улиците на София, а вече и от други места се появяват. За мен най-милите и често носещи супер хубаво настроение са дочутосите на малки деца и възрастни хора“, пък споделя Яна.

Любими дочутости

На Станимир:

Ядосано дете към баща си: “Ти си бавна старовремска машина за шиене!”.

Яна има два фаворита:

1. Спирка на автобус. Баба държи момиченце на 5-6 годинки за ръка. В другата ръка държи торба. Бабата обяснява:


- Сега какво искаш - да те върна в детската, или да чакаш татко ти у нас?


- Не знам. Искам си вкъщи!


- И аз не знам, Лили. Ти прецени.


Момиченцето се муси и мълчи нацупено.


- Бабо, в косата ти има оса. А може и да е пчела.


Бабата нервно и уплашено, но не пуска нито торбата, нито ръката на детето:


- Е оса ли е или пчела?!


- И аз не знам, бабо. Ти прецени.”

2. Детенце в парка: „И после ще си засадим дърво, което ражда мед, защото аз много обичам."

Къде в София е най-добрата пейка за слушане на градски приказки?

Попитахме Яна и Станимир къде да търсим най-интересните истории. 

Станимир: Най-добрата пейка в София изобщо, не само за дочуване, е на ул. "Врабча" - малко преди Операта.

Яна: Градските приказки са част от градския пейзаж на София. Независимо дали ще е в Борисовата, пред Народния, в Овча купел или Обеля, винаги има хора с интересни дочутости, а някои дори с цели истории. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!