Шарени сенки лениво пълзят в долината. Неутъпканите пътеки, по които е странствал Дон Кихот, сега се пресичат от магистрали, свързващи модерния Мадрид с градовете на юг и изток.

Това издават табели, които маркират съвременен туристически маршрут, вдъхновен от героя на Сервантес. 400 години от смъртта му и още повече от излизането на първата част на неумиращия му роман „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” хората успешно са вплели образите на наивния рицар и неговия оръженосец Санчо Панса в съвременния живот.

Главен мотив в редица сувенири са именно двамата спътници, превърнати в печеливш бизнес.

Може би първата асоциация с Дон Кихот, която възниква у всекиго, са вятърните мелници. Печално известната сцена с тях е описана в глава 8. Не мога да си позволя да пропусна заблудата на Дон Кихот в следващия цитат:

„— Какви великани? - запита Санчо Панса.

—Тези, които виждаш ей там - отговори господарят му. - Някои от тях имат ръце, не по-къси от две левги.

— Слушайте, ваша милост - забеляза Санчо, —това, което стърчи там, не са великани, а вятърни мелници, а това, което на вас ви прилича на предълги ръце, са крилата им, които, движени от вятъра, въртят камъните на мелниците”.

Вятърната мелница на име Санчо – част от комплекса с още 11, разположени на хълм в обширната и равна Кастиля ла Манча.

В областта Кастиля ла Манча има няколко концентрации на подобни съоръжения, които са запазени и до днес в прилично състояние. Едната група е разположена на висок хълм над малкото градче Консуегра. И въпреки че няма информация дали Сервантес се е вдъхновил именно от тях, аз ги избрах заради фотогеничното им разположение. Всяка една от 12-те мелници носи собствено име, като например „Sancho”, „Bolero”, „Espartero”, „Rucio” с напълно реставриран механизъм. Силното свистене на вятъра, което се чува на върха на първата (която служи за туристически център), контрастира със сравнително тихото време навън.

Вятърните мелници са неделима част от културния пейзаж на региона, излязъл от фантастичния свят на Сервантес. В тази по принцип суха земя с недостатъчно водни източници и без особен престиж, единственият начин за производство на енергия е впрягането на силата на вятъра. Наблизо е Кампо де Криптана с друга живописна серия от вятърни мелници и градчето Тобосо, откъдето е и дамата на сърцето на Дон Кихот. Малкото градче се гордее с нейната къща-музей, където има изложени различни издания на романа.

За своите 68 години живот, Мигел де Сервантес е странствал достатъчно из Испания, за да му бъдат издигнати паметници в почти всяко място, където е бил. Голяма част от живота си обаче прекарва в Мадрид, където е погребан. Малка група от хора, водени от екскурзовод, слушат разказ за Паоло Кеведо и Лопе де Вега, на чиито имена са кръстени малки улички в квартала на буквите в стария град.

Най-известната статуя на Дон Кихот и Санчо Панса в центъра на Мадрид. Над тях достолепно се извисява техния създател.  

Малцина знаят, че в сърцето на стария квартал, точно където двете едноименни улици се пресичат е положен и Сервантес. Днес местата в Мадрид, свързани с живота му, остават встрани от утъпканите туристически маршрути и топ забележителностите като музея „Прадо” или парка „Ретиро”. На оживената ул. “Аточа”, на пешеходно разстояние от старата гара, е отпечатано първото издание на първия том на Дон Кихот. За това събитие напомня релефна плоча на фасадата, където на мястото на някогашната печатница, днес се помещава църква.

Съвременния трафик профучава на улицата, където, през 1605 г., една традиционна печатна преса издава първия съвременен европейски романа в тогавашното издателство.

Хора преминават по малките улички в Квартала на буквите в центъра на Мадрид.

На 30 км от Мадрид, в университетския град Алкала де Енарес, родната къща на автора е превърната в музей и е една най-посещаваната атракции в града.

Къщата-музей на Сервантес в Алкала де Енарес е любимо място за посещение от туристи.

- Сервантес ще се разсърди! – с тези думи една от любезните уреднички в музея възпира малък посетител, дошъл със семейството си, да пристъпи в стаята с бебешката люлка на Сервантес. След като я попитахме за други места в града, имащи нещо общо с автора, сме насочени на отсрещната странична уличка, където се намира манастир. Там е пребивавала една от неговите сестри, а в надписа, поставен до входа, Сервантес е наречен „принцът на испанските гении”.

През 2016 г. Испания отбелязва годишнината от смъртта на Сервантес със серия от събития. Като например фотографската изложба в едноименния институт в центъра на Мадрид и голямата обобщаваща изложба, посветена на Сервантес в Националната библиотека.

Днес образът на смелия и наивен до глупост рицар продължава да се скита в Кастиля ла Манча, а на отсрещния на Консуегра хълм, съвременни ветрогенератори въртят перките си, така както преди повече от 400 години мелниците, оприличени на великани от Дон Кихот. 

***

Текстът и снимките са на Николай Шабарков, избрани сред 54 текста, участвали в предизвикателството за писане на Peika.bg от лекцията "Как да пишем интересно за пътешествия".

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!