Действието се развива около 320 години пр. Хр. Филип II Македонски е завладял земите на Тракия и е възложил управлението им на верния си генерал Лизимах. Когато той пристига тук обаче е посрещнат от тракийския цар Севт III на чело на 28 хиляди воини, които изобщо не са се събрали да приветстват новия владетел, а по-скоро да го изпратят обратно не по живо и не по здраво.

Севт установява царството си и в края на 4-ти век пр. Хр. си харесва един полуостров, силно издаден напред в река Тунджа, който му се струва подходящо място да си построи столица. Така се издига Севтополис – днес най-богатият и подробно проучен тракийски град на територията на България.

Когато е бил разкрит от археолозите през 1948 година, те били смаяни от свидетелствата за пищната архитектура и богатство на някогашната тракийска столица. От некрополните ѝ могили са открити безброй ценни находки, принадлежали на без съмнение заможните погребани граждани. Сред тях са скъпи накити, керамични съдове, елински статуетки, бронзови монети и дори конски останки, както е повелявал обичаят за погребване на любимото животно заедно с господаря.

Бронзовата глава на Севт III, намерена в тракийската могила Голяма Косматка край гр. Шипка

Изглежда Севт III е имал доста тесни връзки с Атина, защото много от тамошните архитектура и изкуство са били пренесени и тук. Севтополис е бил модерна и развита столица за времето си с широки улици, просторен площад със светилище на бог Дионис и дворец за царя. Масивна крепостна стена е обграждала селището с площ от 80 декара.

Източник: www.sevtopolis.info

Защо обаче руините на древен Севтополис изведнъж повторно виждат белия свят над две хилядолетия по-късно? И по-важният въпрос – ако това е най-богатото проучено тракийско селище в България, как така никога не сте го виждали? Истината е, че при разкопките изобщо не са се надявали да намерят древен град, а по-скоро са бързали да подготвят терена за изграждането на нов язовир.

Иронията е, че колкото внезапно слънцето грейва над тракийския град, толкова бързо и залязва над него. След откриването на находките на археолозите са дадени 6 години, в които да проучат селището из основи. След това дълбоките води на язовир Копринка го покриват отново.

Яз. Копринка, източник: Peika.bg

Днес спокойните сини води на язовира по нищо не издават, че някога на дъното му е кипял трескав човешки живот. През 2005 година архитект Жеко Тилев дава предложението да се изградят стени в средата на язовира, около селището, така че то да стане достъпно за посетители и да влезе в списъците на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Подобно начинание би струвало между 50 и 200 милиона лева. Повече за този проект можете да прочетете тук.

Източник: www.sevtopolis.info

Източник: www.sevtopolis.info

Архитектът Николай Йотов обаче предлага друго решение – на 4 до 10 метра под повърхността на езерото да се изгради реплика на Севтополис, която да се крепи на плаваща платформа. Тази платформа ще бъде снабдена с тоалетни, кафенета и басейн с прозрачно дъно, така че любители гмуркачи да могат да разгледат древния град по-отблизо. За гостите на яз. Копринка се предвижда и вечерна атракция – 20-метров екран от водна струя, на който ще се прожектират 3D анимации, отвеждащи по улиците на древен Севтополис, а също и светлинно шоу с лазери.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!