Преди десетина години двама младежи от Кипър пристигат в България. Пътуват из страната. И учат в Музикалната академия в София.

Но не си представяйте поредните начинаещи звезди в някое шоу за таланти. Тези звезди завършват сравнително неизвестната специалност Музикотерапия, а през това време дотолкова им харесва тук, че решават да останат в София. И се хвърлят, с наученото в Академията, да работят за един по-добър свят. Или поне за частичката от него, до която успяват да се докоснат. 

Ето какво ни споделиха за себе си и за проекта си Мелотония:

- Кои са Мелотония и какви са техните мечти?

- Мелотония са Марта и Панайот.

Марта е мечтателят, влюбеният в живота оптимист. Панайот е реалистът, грижовният и отговорен оптимист. Обичат изключително много музиката и професията си и просто са влюбени в България.

В ежедневието си се стремят да бъдат колкото се може по-полезни за хората. Обичат природата и животните, обожават пътуванията, преходите по планините, спортуват и не обичат фалшивите думи и несправедливостта.

Най-силно си мечтаят да живеят в България, докато остареят, а през това време да успеят да помогнат на колкото се може повече хора чрез музикотерапията.

- Какво представлява музикотерапията?

- Музикотерапията е клон на науката, който работи с терапевтичното използване на музиката и музикалните елементи – звук, ритъм, мелодия, хармония и др. Тя е допълнителна форма за терапия, която се осъществява със сесии по музикотерапия. Всяка сесия по музикотерапия може да бъде индивидуална или групова. Сесиите по музикотерапия задължително трябва да се провеждат от обучени и тренирани музикални терапевти за постигането на терапевтичните цели, свързани с различни сектори - психичен, телесен, емоционален, интелектуален, социален, както и сектора на знанието и подобряването на качеството на живота. Музикотерапията не цели художествения ефект или музикалното образование.

- Към кого е насочена музикотерапията?

- Музикотерапията може да е полезна, както за хора, търсещи начин за отпускане, релаксиране, изразяване и личностно развитие, така и за хора с различни здравословни проблеми. Музикотерапията влияе добре при тревожност и стрес, емоционални и поведенчески затруднения, психични и неврологични разстройства, когнитивни увреждания, хронични заболявания, умствена изостаналост, при проблеми с речта, слуха и зрението, при различни зависимости. Музикотерапията е особено подходяща и за бременни жени.

Работи се индивидуално или в групи (тиймбилдинг), сесиите са подходящи и за двойки.

- Какви са предизвикателствата на музикотерапията?

- Да успееш да откриеш тайните черти и характеристики, които градят личността на човека пред теб. Да докоснеш най-дълбоко скритите свойства на психиката на всеки индивид, с който работиш. Това е предизвикателство. 

- Каква е успешната музикотерапия?

- Музикалната терапия не действа като едно лекарство, затова и ефектът при всеки е различен, съвсем индивидуален. Ще дадем няколко примера.

Успешна музикотерапия е тази, при която сме успели да постигнем един вид комуникация чрез музиката с човека, с когото работим.

Успех беше и когато клиент се отвори към нас и ни погледна в очите, докато преди това го беше страх и гледаше само пода.

Можем да наречем успешна и тази, при която невербално дете аутист започва да пее мелодията на някаква песен.

Музикалната терапия е работа в екип: с лекари, психолози, психотерапевти, психиатри, логопеди и социални работници, ако това се налага от състоянието на пациента.

- Какво ви вдъхновява да се занимавате с музикотерапия?

- Превръщането на погледа на хората, с които работим, от тъжен, стресиран, объркан, уплашен във весел, спокоен, отпуснат и сигурен.

Процесът на откриване на силните страни в индивидуалността на всеки човек, с който работим. Такива неща ни вдъхновяват.

- Необходима ли е музикална подготовка, за да решим да ходим на музикотерапия?

- Не, не са нужни музикални умения от ваша страна. Всеки може да участва в една или повече сесии по музикотерапия без да се притеснява, че не е подготвен или особено музикален. Идеята на музикотерапията не е да прецени музикалните ви знания или талант, а да работи за хората и да постига терапевтичния ефект на комуникацията чрез музика.

- Какви са качествата, които един музикотерапевт трябва да притежава?

- Да си музикален терапевт означава винаги да бъдеш активен, спокоен, толерантен, търпелив, позитивен към хората и да се стараеш да взимаш правилните решения. Много е важно и да си по-гъвкав спрямо клиентите, тъй като при работата с конкретен човек могат да възникнат редица особености или конфликти на клиента със себе си. 

- Какви са ежедневните ви предизвикателства във връзка с работата?

- Предизвикателство е да постигнем поставените от нас цели. Предизвикателство е и старанието ни да удовлетворим исканията на посетителите на ателието Мелотония. Бихме казали, че поставянето на граници също е предизвикателство. Често се случва някои от нашите клиенти да се привързват емоционално към нас.

- Какво е общото между пътуването и музикотерапията?

- За нас пътуването е един вид „свободна импровизация“. Стягаме си багажа и тръгваме без предварително определен план.

Същото се случва и при музикотерапията, поради простата причина, че в рамките на една музикотерапевтична импровизация всичко става в момента и по този начин всеки човек има възможността да си изрази емоциите, мислите, чувствата, настроенията. А това действа терапевтично.

- Кое музикално произведение пресъздава вашето усещане за България?

Марта: „Канон в ре мажор“ от бароковия немски композитор Йохан Пахелбел (Johann Pachelbel). Дава ми чувството, че съм някъде по планините в България.

Панайот: „Концерт за пиано и оркестър № 3“ от великия български композитор Панчо Владигеров.

- Кои са любимите ви места в България?

- Витоша, Стара планина и Рила, всякакви екопътеки, водопади, езера, пещери и реки, като най-любимите ни са Крушунските водопади, Искърското дефиле. Естествено, много обичаме и София. 

- Коя е пейката с най-хубавата гледка, където сте били?

- Намира се в град Враца, в парка пред хижа комплекс „Вестителя“. Беше едно от първите ни пътувания, през 2006 г., няколко дни след пристигането ни в България. Бяхме решили да пътуваме с влак, а не знаехме нито дума на български. Уникално пътешествие!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!