Един български пътешественик в Азия: Лаос

  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос
  • Един български пътешественик в Азия: Лаос
    Един български пътешественик в Азия: Лаос

Българският приключенски дух няма умора и, веднъж тръгнали по пътя, наши сънародници не се спират, докато не го извървят целия. Страхотен пример за това е Стани, за когото разбрахме от фейсбук страницата му "Пътешествието на Стани", и след като я разгледахме, вече мислим, че неговото пътешествие със сигурност е с главно П.

Целта на Стани е като за олимпийски рекорд за пътешественици - 933 дни из Азия, 15 държави, 60 000 км с всякакъв вид транспорт. Със сигурност му стискаме палци за безпроблемно и приятно пътуване, а на вас представяме част от неговите онлайн пътепис и снимки, свързани с посещението му в Лаос.

*

Лаос

Прекосихме река Меконг с една лодка, извадих си виза на място за 30 дни срещу 30$ за около 15-20 минути и се качихме на едно миниванче, което да ни закара до автогарата.

Автогара е силно казано - просто един покрив с пейки на сянка и едно малко павилионче, няма асфалт дори. Навсякъде се виждат червени знамена с жълт сърп и чук (много странно). Колите са вече с ляв волан, но нищо особено на пръв поглед. След няколко часа престой се качихме на един автобус Хюндай и продължих към Луанг Прабанг. Пътуването отне към 10 -12 часа, но поне в началото пътят беше хубав и шофьорът караше бързичко. Бях свикнал 4 месеца в Малайзия и 2 месеца в Тайланд с движението с десен волан, затова през първите няколко часа все имах чувството, че се движим в насрещното платно с бясна скорост посред нощ.

После пътят стана много лош и едва се движехме с 30-40 км в час по някакъв супер прашен черен път в продължение на няколко часа. Рейсът беше пред разпад, почти не можах да мигна от шума и лашкането по дупките, но добре че вече си носех тапи за уши, за да изолирам шума.

Сутринта пристигнахме благополучно към 4-5 часа, реших да дремна на автогарата докато се съмне и да продължа по светло. Намерих хостел,а който търсех "Spicy Laos Backpackers" и се настаних там в обща стая за 30 000 кип на вечер (6,28 лв.).

Лаос прилича по много неща на Тайланд, писмеността е почти същата и езикът е доста близъкно кофтито е, че всичко е много по-ограничено и по-скъпо. Прясна храна може да се намери само на пазара от 6 до 8 сутрин, после става много горещо и всичко се разваля, няма супермаркети и т.н. Само малки магазинчета за неща, които не се развалят. МакДоналдс и подобни също не съществуват.

Градчето не е лошо, има доста евтини хостели и къщи за гости, река Меконг минава от там, някои хора пътуват с голяма лодка от Северен Тайланд до Лаос за 2-3 дни. Има няколко бамбукови моста и трябва да си платите, за да минете по тях, понеже през дъждовния сезон реката се покачва драстично и отнася моста. Всяка година мостът се строи отново и затова се събират пари от преминаването.

Изглежда скъпо, понеже цените са в хиляди, но всъщност е съвсем малко по-скъпо от Тайланд. Например най-евтината нощувка в обща стая струва 30 000 лао кип което е около 3 евро. В Лаос природата е чудесна, но не е евтино да се обикаля, защото всичко е доста ограничено. Асфалтов път и улично осветление има само по централните улици и между населените места. Из страната повечето хора живеят в бамбукови колиби и имат по една енергоспестяваща крушка, а по-богатите по две крушки. Течаща вода, един кран за около 20 колиби.

Починах си добре, давах уроци по Фотошоп и се подготвях за Китай - основни думи и т.н. Нямаше какво толкова да правя в Лаос, просто ми беше транзитна страна и след 10-дневен престой си хванах автобуса за Китай.