За първи път ви срещнахме с Джеймс Краучман преди малко повече от година, когато в интервю той ни разказа откога и защо живее в България и как изглежда тя през погледа на един британец.

По време на многобройните обиколки из любимата си част от България – Северозападната, Джеймс се среща с интересни хора, открива места, отдавна забравени или познати само на местните, и продължава да търси своя перфектен кадър. Част от неговите фотографии, до една заснети на лента, можете да видите в изложбата „Верига от гористи планини“, която ще бъде открита на 4 декември в софийската галерия Алгара (подробности за изложбата).

Ето какво ни разказа Джеймс Краучман за силното привличане, което изпитва към Северозападна България.

- Какво ти харесва в Западна Стара планина?

- Причините да харесвам тази част от България са многобройни. Западна Стара планина беше първата част от България, която видях, макар и от 10 000 м височина. Моят ранен сутрешен полет премина над Източна Сърбия и през люка на самолета можех да видя верига от зелени планински възвишения с къщи, разхвърляни по хълмовете като пулове за Монополи. Разбира се, българите, с които се запознах, ми препоръчаха да отида в Рила, Пирин и по-познати райони, но като изключително странна личност от твърде странно място във Великобритания (градчето Кингс Лин), реших да откривам по-“езотерични“ части на страната. За Северозападна България се говори предимно във връзка с БВП и безработица, но в същото време това е район с изключителна красота и прекрасна изолираност. Район с безкрайни небеса, покрити със сняг върхове, хълмове, криволичещи реки, потънали църкви и странни етикети за бира. Понякога, докато се разхождам из планините на Северозападна България, имам чувството, че се намирам на място, където никой никога не е бил преди.

- От колко време снимаш в района?

- Сериозно от около 2 години.

- Кое е най-интересното нещо, с което си се срещал по време на пътуванията си там (църква, село, човек...)?

- Човек – може би един дядо на име Аспарух от село Главановци, близо до Чипровци. Той ми подари торба с ябълки и ми разказа за преживяванията си като дете по време на Първата световна война, как е чувал планинското ехо на бомбите. Църква – вероятно малката средновековна църква в махала Меча поляна. Имам снимка, не мисля, че мога да я опиша с думи. Почти празна е, но има няколко икони, и едва се забелязва заради избуялата растителност.

Църквата в махала Меча поляна

- Как откриваш историите, които да следваш?

- Обикновено започвам с бегла идея – може би снимка или история, която съм прочел в интернет. След това търся тези места на картата, опитвам се да открия възможно най-много информация в интернет преди да потегля.

- Как преминава един ден, в който снимаш?

- Нямам кола, затова обикновено ставам рано, за да хвана влак или автобус, да сляза някъде и да започна да вървя с карта и фотоапарат в ръка. Понякога спирам за храна в някое село или хапвам сандвич под дърво. Опитвам се да намеря хотел или хижа или пък просто спя на полето. Най-трудната част е да сменя филма насред планината.

- Какво те кара да се връщаш отново и отново в тази част на България?

- Много лесно нещата ме обсебват и трябва да разбера всичко за тях. Може да е италиански филм от 60-те или отбор по американски футбол от 70-те, просто обичам да изследвам нещата. Почувствах тази част от България като „своя“ част и исках да прочета и видя възможно най-много от нея. Получи се лавинообразен ефект – постоянно откривах повече за региона и исках да правя още снимки. Като фотограф ме водят перфекционизмът и страхът от провал и искам да опитам да заснема някакъв перфектен кадър, който напълно да илюстрира моята фотографска философия. Тази снимка вероятно не съществува и ще прекарам целия си живот в търсенето й. Освен това непрестанно ме води и необходимостта да си отправям предизвикателства, да отивам винаги още по-далеч от последното място. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!