Кой стяга покрив, кой се припича на последното слънце от циганското лято... но разминете ли се с някой от жителите на село Делчево и поздравите ли с „Добър ден!“, ще получите все един и същи отговор: „Дал бог добро!“.

Истинските улици на селото, по които могат да минат автомобили, се броят на пръстите на едната ръка. Всичко друго е сокаци, по които могат да се разминат двама души – стръмни, лъкатушещи и каменисти. Може би заради това и поздравът тук е толкова сърдечен – хората и чисто физически са по-близо едни до други.

Пътят от Гоце Делчев към Делчево е 7-8 км, но, честна дума – това са 7 километра от ада! Завой след завой, позеленели пътници в колата и разминаване на една боя разстояние с насрещно движещите се. В същото време обаче гледките са... няма нито думи, нито снимки за такива гледки! Ако времето е хубаво, препоръчваме горещо да поемете пеш от Гоце Делчев - има и туристически маршрут, ако не ви се върви по асфалта! 

(Скоба: Вече сте почти стигнали до селото, когато от лявата страна на пътя виждате панорамна площадка с пейки за оглеждане на Гоце Делчев и равното долу някъде, в краката ви. Възползвайте се да спрете. Край на скобата)

Така или иначе като стигнете горе, в селото, по-добре да сте гладни, защото кръчмата с панорамна тераса и хапванки със странни имена си заслужава. Още две неща, които обожаваме в кръчмата: старите вицове в менюто и къта със соц телевизори и ретро чайници.

Напред, взимаме ви с нас на разходка из есенно Делчево.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!