Мнозина смятат, че езикът на жестовете е универсална система от знаци, еднакво приложима във всички краища на света.

Това обаче далеч не е така, тъй като при различните култури езикът на жестовете има различно тълкуване. Ако се окажете в друга страна и не знаете нито дума от местния език, по-добре бъдете внимателни в жестикулирането с ръце. Посланието ви не само може да се изгуби в превода, но и да се окажете в неудобна, неприятна и дори враждебна ситуация.

Най-лесно това може да бъде онагледено с типичното българско кимане наобрат за „да“ и „не“ в сравнение с всички останали места по света. Затова вижте как се възприемат някои от жестовете в различните страни:

1. Жестът „одобрение“

Жестът „успех“ се изразява с вдигнат нагоре палец. Той е добре познат още от времето на гладиаторските битки на арената на Колизеума в Рим, когато само с един жест (палец нагоре или палец надолу) императорът е определял съдбата на ранения войн. Днес в повечето държави, вдигнатият нагоре палец се използва за пожелаване на успех, израз на одобрение или готовност за действие. Най-верятно това му значение произлиза от Втората свтовна война, когато пилотите на изстребителите са сигнализирали на наземния екипаж, че са готови за полет.

Но в някои страни може да си навлечете големи неприятности, ако вдигнете палец в знак на одобрение. В по-голямата част на Латинска Америка, в Западна Африка, както и в Гърция, Русия и Южна Италия, вдигнатият палец е със значението на показване на среден пръст у нас. От друга страна, в Средния Изток (Египет, Иран, Ирак, ОАЕ, Сирия, Израел и т.н) това се приема за най-голямата обида!

2. Жестът „мир“

Вдигнати във формата на латинско “V” показалец и среден пръст може дасимволизират мир или победа, като произхода му е от английската дума за победа “victory”. Всъщност основната разлика в тълкуването на жеста идва от положението на дланта – дали сочи навътре или навън. В САЩ и двете положения се тълкуват положително – като жест за „победа”, който е популяризиран от бившия президент на страната Ричард Никсън, кактои като жест за „мир и любов”, който пък популяризиран от противниците на войната във Виетнам. Същият жест, но с длан насочена навътре, във Великобритания, Италия, Австралия, Ирландия и Нова Зеландия, придобива доста циничен смисъл – особено ако пръстите ви са на нивото на носа. Един от най-известните прокламатори на този неправилен вариант за изобразяването мир с жест с ръка бил британският политик Сър Уинстън Чърчил. Той обаче бързо поправил това свое действие от невежество, след като приел съвет от негови приближени. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!