Не, няма грешка. За никакъв чадър не си говорим тук, а за чадар – традиционно покривало за легло на етническата общност на рабарите от Индия. „Да се простираш според чадара“ е тяхна древна поговорка, нещо като "всяка жаба да си знае гьола". Традициите на рабарите повеляват думите на поговорките да бъдат избродирани, за да се запазят за поколенията... Ако не ви предстои пътуване до Индия, вижте фотоизложбата, разказваща за живота им, през обектива на Нишит Шах.

Когато индийският фотограф Нишит Шах отишъл в село Ратанпар, станал свидетел на 17 сватби в един ден. Срещнал пастири полуномади, които месеци наред обхождат големи пространства в търсене на прехрана; старица с татуировки и куп истории в очите; щастливо семейство пред къщата си без вода и електричество; жена, бродираща местна поговорка върху декоративно платно...

За тези и други срещи разказва фотографската изложба „Да се простираш според чадара“, посветена на етническата общност на рабарите в Къчх, щата Гуджарат (можете да я видите в Клуб на пътешественика, София, откриването е на 28 април от 19 часа).

Самият Нишит Шах не е в България, но благодарение на Радослава Делиева успяхме да научим повече за изчезващите култури в Индия през погледа на един фотограф:

- Каква беше мотивацията ти за този проект?

- Моята история с Къчх започна преди около 20 години. Един приятел, който е от Къчх, ме заведе у тях, където прекарах 15 дни. Видях как живеят хората там - в много горещ климат, с недостиг на питейна вода. През 2001-ва в Гуджарат имаше масивно земетресение и Къчх беше епицентърът. Тези хора обаче го приеха смело. Започнаха да строят нови къщи и този път къщите бяха от тухли и цимент вместо от кал и други естествени материали, каквито са традиционните им къщи. Това ме мотивира да се върна и да документирам традициите, преди те да изчезнат.

- Какво знаеше за рабарите, преди да отидеш в Къчх и какво научи, след като се запозна с тях?

- Когато отидох в Къчх, знаех, че рабарите са номадска общност. Там открих, че са запазили традициите си и в същото време са приели съвременните технологии. Могат да оцелеят с вода, солена колкото морската. Най-впечатляващото нещо за мен обаче беше, че рабарите са с отворено сърце. Приеха ме в домовете си и в живота си. Дадоха ми възможност да "запечатам" ежедневието им и не поискаха нищо в замяна. Както един човек на път би разбрал друг, точно така ме рабраха и те.

- С какво те привличат културите, сравнително недокоснати от модерното общество?

- Когато живееш в град със седем милиона жители, които почти не водят истински социален живот, неизменно ще се очароваш от такава култура. Веднъж се разхождах из едно село в Къчх. Видях усмихнати мъж и жена да седят пред дома си, наслаждавайки се на взаимната си компания. Тогава осъзнах, че около нас винаги има хора, с които можем да поговорим, а ние продължаваме да търсим човешко присъствие в смартфоните си. Животът в селата е бавен, щастлив и колоритен. Там хората отпразнуват всеки ден, въпреки че животът постоянно им поднася предизвикателства.

- Оставаш ли с надеждата, че рабарите ще успеят да запазят традиционния си начин на живот?

- Бих искал да запазят традиционния си начин на живот. За съжаление обаче нещата се променят бързо. Преди рабарите инвестираха в злато, сребро, земя и добитък. Сега започнаха да инвеатират в мобилни телефони, телевизори и автомобили. Вече продават земята си "благодарение" на модернизацията. Вероятно скоро ще тръгнат на работа от 9 до 5 в завода, който ще бъде построен върху тяхната земя.

- Как спечели доверието им, за да позират за снимките?

- Снимали ли сте някога птици? Правите няколко снимки от разстояние, като внимавате птицата да не ви види. После малко по малко се приближавате към нея и правите още няколко снимки. И когато се приближите съвсем, птицата отлита. С хората правя същото. Опитвам се да ги снимам отдалече и щом усетя, че са ме забелязали, се приближавам и ги заговарям. Тогава ги питам дали може да ми позират. Ако се съгласят, ги снимам и после им показвам снимките. По този начин те се чувстват комфортно и аз мога да продължа. 

- Какво според теб отличава много добрата фотография на хора от просто добрата?

- Фотографът, който връща услугата, е много добър фотограф. Не говоря за качеството на самата снимка. Трябва да разбираме и уважаваме човека, който позира за нас. Ще ви разкажа какво ми се случи веднъж в Раджастан. Всяка година посещавам панаира на камилите в Пушкар. Бях взел със себе си, така правя винаги, няколко снимки от предишни години. Една от тях беше на възрастен мъж. Показах я на няколко души и ги попитах дали познават мъжа. Един от тях, след като я видя, се разплака. Оказа се, че това е снимка на баща му, който беше починал няколко месеца преди това. Така че фотографът, който създава спомени, според мен е много добър.

- Какво послание се надяваш да предадеш на посетителите на изложбата чрез тази изложба?

- Не спирайте да изследвате, документирате и споделяте.

Ето и още няколко от фотографиите на Нишит Шах:

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!