Приповдигнато настроение, писък на гайди и аромат на чеверме – това е да си на събор и то в село Гела. Весели хора около вас отрупват масите си с вкусотии, а други са се събрали на поляната пред параклиса „Свети Илия“, наслаждават се на гайдарското надсвирване и чакат да се заформи по-голямо хоро. Малки дечица размятат гайди-играчки, надуват ги с все сила и се радват на всеки успешно изтръгнат звук.

Около параклиса навалицата е голяма, шумът е много, така че не ви съветваме да бързате да разпъвате палатката си там. На около десет минути от вас има достатъчно хълмчета, където хем музиката се чува, хем хората са малко, а от високо и планината изглежда по-красива.

На събора в село Гела, още наречен Илинденски събор, в миналото родопските родове от околността са си правили родова среща. Разказва се, че всеки род си имал дърво, около което се събирал, а после по традиция следвало гайдарско надсвирване. Днес съборът доста се е променил, тъй като ежегодно се стичат хиляди хора от цяла България, а пътеката от селото да параклиса е осеяна със сергии, натрупани с битови и традиционни предмети. Малко след тях се въртят няколко чевермета, а на павилиончетата за храна можете да си купите какво ли не – от кебапчета до понички. Цените, обаче, не са никак народни.

След като гайдарското надсвирване приключи и най-успешно справилите се биват наградени, се заформя кръшно хоро, на което се хващат и стари и млади - и такива, които могат да играят и такива, които не могат. Хората се препъват по неравния терен, губят ритъма, защото някой все се пречка, но важно е да сте част от веселието. След час-два една част от хората се изморяват и отказват, други отпочинали пак се хващат, а хорото се вие ли вие.

По поляните има места, където можете да си запалите огън и да си направите скара. След толкова игра и храната, и бирата са по-вкусни. Ако сте късметлии, на палатката до вас са се настанили родопчани, които в един момент запяват народни песни и все някой ще се появи - я с тъпан, я с гайда - и песните ще продължат до късно.

Не пропускайте да се спрете и при особено колоритните лисици с пушки, лисици-сервитьори и всякакви други превъплъщения на препарирани лисици, накачени на капака и тавана на коли-сергии. Лисиците се продават, но дори и да не си купите, си заслужава да ги разгледате отблизо и да поцъкате с език - дали от възмущение, дали от възхита...