Село Горно Луково може да се "похвали" с това, че е напълно обезлюдено. Така пише по справочниците, вече не си правят труда да го поставят дори по географските карти.

И въпреки това на някои места съм чел, че там живее един-единствен човек... Не знаех как да реагирам, когато на влизане в Горно Луково, досами първата къща стоеше мъж на средна възраст, с мустаци и пушка в ръцете си. Може би това беше Той. Може би се беше въплътил в ролята си на пазач на това безлюдно място.

Картинката тук наистина бе много тъжна, защото за разлика от другите села, където преобладават руините, тук голяма част от къщите са здрави, но заключени и празни. Колко страшно е да се разхожда човек сам из подобно призрачно село... Няма на кого да кажеш "добър ден", дори кучешки лай няма. Само пуста улица и бурен вятър.

Краят на селото завършва с масивна триетажна постройка - бившата горнолуковска застава, както и множество помощни съоръжения - умивалници, складове, конюшни и др. Днес всичко е разграбено, дограмите са изкорубени, таваните са изпопадали, навсякъде цари разруха...

Когато се оказах там повече от година по-късно, забелязах в една от къщите самотен портрет на мъж и жена, закачен на полусрутената стена. Втренчих се в него, но бях прекъснат от злокобен шум. Вятърът затръшна зад гърба ми един от капаците на прозореца в стаята. Последващото скърцане смрази кръвта ми. Побързах да напусна къщата. Побиха ме тръпки.

Стоях в средата на селото. Зави ми се свят. Чувствах се като герой от компютърна игра, който трябваше да намери изхода от призрачен лабиринт.

Задачата ми бе непосилна. Времето бе спряло...

Село Горно Луково го няма на картата. Координатите му са 41.367° 26.1°, на пътя между селата Свирачи и Долно Луково.

Още от Александър Караджов тук.

Тази статия ви хареса? Харесайте и страницата на Peika.bg във фейсбук!