Легенди за местността Парория и село Заберново

  • Легенди за местността Парория и село Заберново
    Легенди за местността Парория и село Заберново

На територията на Странджа планина, между селата Калово и Заберново, се намира защитената местност Парория. Преди обявяването й за такава от известния етнограф и фолклорист Горо Горов, има множество спорове къде точно се намира тази местност. Част от мистиката, заобикаляща мястото, е легендата, че на територията й средновековният монах-аскет Григорий Синаит е основал своя манастир.


Скрита между стръмните долини на реките Заберска и Казански дол, Парория е ценена от всички историци и археолози, както и от онези, които обичат да се наслаждават на красиви гледки и да се разхождат измежду древни руини. Територията е сред най-интересните в природния парк „Странджа”. Вековната гора смайва с размерите и възрастта на дърветата – преди години тя е била дори непроходима. 1000-годишният дъб благун е най-старото и дебело дърво не само тук, но и в цялата планина. Повече от 85% от другите дървета са над 120-годишни. В скалите наоколо се открояват пещерни образувания, има и запазени мегалитни тракийски долмени. Парория изобилства от руини на средновековни манастири и в околностите й са пръснати десетки параклиси. Заради това се смята, че в миналото местността е била смятана за изключително свещена. Културна забележителност, която може да се види в Парория е параклисът „Света Петка”. Една от легендите гласи, че той е изграден върху средновековния манастир на Григорий Синаит.

Григорий е византийски православен духовник и писател, провъзгласен за светец, основател на исихазма в България. Наречен е Синаит, заради монашеството си в Синайския манастир. В живота си пътува много, като посещава Крит, Йерусалим и Света гора. Сред неговите последователи са Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий.

Григорий умира в построения от него манастир в тогавашната погранична местност Парория. Парорийският манастир просъществува едва 15 години (през 1350 г. е разрушен от османците), но се превръща във важно средище на исихазма в България. В близките пещери исихастите са се усамотявали с дни и са търсели единение с бога и природата. Това е причина и до днес да се счита, че мястото има много силна енергия, въпреки че от някогашната обител са останали само основите.

Според преданието манастирът се е намирал именно на територията на Странджа, на мястото на днешния параклис „Света Петка”. Има хипотези, че патронът на стария манастир е света Петка, и оттам произлиза и името на новия храм. Друга легенда разказва, че на мястото в древни времена е имало светилище. На местния жител Коста Янов му се явява насън жена в черни дрехи, която го води до там и шепти името на Света Петка. Коста боледува от неизлечима болест, но когато се измива с водата, бликаща от посоченото място, оздравява. В „Света Петка” и до сега има аязмо с изцеряваща вода.

Отивайки в Парория, човек задължително трябва да се отбие и в селцето Заберново. То е разположено в подножието на билота Босна – Уграш, под възвишението Бусама. Старото му име е Заборна, с което фигурира в регистъра на окръг Анхиало от 1731 г. Смята се, че името идва от тракийски – „берна”, „перна” – и означава пълен, богат, изобилен.

В околностите на селото са открити множество тракийски и антични паметници – долмени, датирани от 10-и в.пр.Хр., както и останки от ранновизантийска крепост и могилни некрополи. В Заберново е и църквата „Св. Лука”.  Датирана е от 17-и в. и е най-старата оцеляла църква във вътрешността на Странджа. Много е ниска – почти наполовина вкопана в земята. В селото е запазена стара традиция, според която всеки род тачи различен светец. На празници хората се събират, правят курбани за здраве и палят свещи в параклиса.

Защитената местност Парория и селото Заберново се намират на около 35 км от Елхово, на 70 км от Бургас.