Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина

  • Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина
    Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина
  • Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина
    Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина
  • Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина
    Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина
  • Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина
    Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина

Великият френски импресионист Клод Моне, дал и името на движението импресионизъм с картината си „ Импресия, Изгряващо слънце “, е един от малкото художници в света, които са така страстно увлечени в градинарството.

Художникът е роден, живее и твори в Париж 43 години, интересен факт е, че също още толкова години живее и в любимото си село Живерни до края на живота си.

Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина
Снимка: pixabay.com

 

През 1883 г. Моне заминава заедно със семейството си в малкото и китно селце Живерни, което е останало трайно в съзнанието му, дори може да се каже, че се е влюбил в него, зървайки го от влака на път за Париж. Там художникът се настанява в къща с прекрасна градина, която впоследствие става една от основните му музи в почти цялото му творчество и присъства в над 100 картини. Още с наемането на къщата в Живерни, Моне проектира ландшафтния дизайн на пространството около къщата, като залага на симетрията, перспективата и ярките цветове. Алея с арки от рози води по пътя до входната врата.

Десет години след като наема къщата, както и благодарение на големите продажби на картините му, с които става милионер, Клод Моне успява да купи къщата. С нарастване на богатството му, се разраства и размерът на градината. Може да се каже, че градината е разделена на две части, в които известният художник освен като градинар и ценител на хармонията и красотата, се изявява и като изключително добър архитект.

Двете части на градината се допълват, но в същот време са и коренно различни. Едната част, която е с площ около 1 хектар е проектирана и сътворена в пространство с дълбока перспектива, обем, симетрия и умело съчетаване на цветове и разновидности от цветя, известна е още като Нормандски двор. Тук великият Моне прилага и своя природен талант и творчески заложби като прави кръстоски между различни сортове цветя, като например смесването на маргаритки и макове с екзотични, рядко срещани цветя. Засаждайки цветята по височина, пресъздава на градината богат обем от цвят и пъстрота. По централната алея са пуснати метални дъги, около които са засадени катерещи се рози, розови дървета покриват перилата около къщата. Всяко растение, всяко цвете има своето точно определено място, засадено с прецизното око на великия импресионист.

Градината на Моне в Живерни или по пътя на една картина
Снимка: pixabay.com

 

Втората част на градината е така наречената водна градина. На мястото на градината е имало блато, което Моне пресушава и превръща във великолепна водна градина с лилии в японски стил, който художникът познава като колекционер на японско изкуство. Тук атмосферата е съвсем различна, градината е заобиколена от плачещи върби и бамбукови туфи. Над езерото е издигнат мост в японски стил, а под него има две плаващи дървени лодки. Тази градина, за разлика от другата е асиметрична, с извивки и причудливи форми на аранжиране на растителността.

Първоначално селяните на Живерни са се противили на Моне да засажда растения във езерото, като са смятали, че по този начин ще бъде отровена водата.

Клод Моне създава два пъти шедьовъра си – веднъж с изграждането на тази уникална цветна феерия и втори път, когато я въплъщава в творчеството си.

Днес тези прекрасни къща и градина са възстановени от френската академия на изкуствата по спомени на близки и приятели на художника.

Ежегодно Градината на Моне в Живерни е посещавана от повече от 500 000 туристи, защо и вие да не сте сред тях. Докосвайки се до това неповторимо тържество на цветове и разновидности, всеки намира отговор на въпроса – „ Защо художникът е отдавал това огромно значение на градината си“?