Над село Гюргич (с ударение на „и“) се издигат два върха – Бабу и Сто овце. Някои от легендите, които се разказват за тях, могат да ви изпратят мравки по гърба.
За връх Бабу легендата разказва, че който дръзне да го изкачи, го чака сигурна смърт. Вярващите в свръхестествени сили разказват, че след като са изкачили върха, са получили силно главоболие и неразположение. Ако оставим тези твърдения под съмнение (самовнушението може да предизвика главоболие), можем да видим откъде всъщност идва зловещата му слава. Бабу е любима дестинация на иманярите, които са привлечени от легендата за скрито съкровище (и традиционно съпътстващата го прокоба). Старите хора разказват, че на самия връх сред храсталаци и треви е прикрит входът на пещера с имане. Ако някой го открие, трябва да слезе три стълби надолу, след което ще пропадне при съкровището, където пък ще бъде убит от змиите, които го пазят. Не много обнадеждаваща легенда. Ние ви препоръчваме все пак да се озъртате за някакви тайни входове, но повече от това да се огледате наоколо, защото изгледът към околността си заслужава „риска“ да се качите догоре.
Другият връх е Сто овце (или Стовци, Разчепатият камък), около който са разположени каменните скулптури на сто овце (не сме броили дали са точно толкова, но ако имате време и нужната последователност, вие можете да ни кажете). Според една история името на върха идва от историята на дядо Данаил, който подкрепил борбата за освобождение в селото, като малко по малко нахранил бунтовниците с всичките си сто овце. Друга легенда гласи, че от скалите паднал местен овчар, а след него скочил овенът заедно със стоте овце. В подножието на върха можете да видите вкаменената глава на овена.
Над селото се издигат и част от Белоградчишките скали – Момина скала. Още на влизане в селото пък ще ви посрещнат застинали вълни от червени скали – именно на вкаменено море приличат формите от червени пясъчници. Минете покрай трите казана за варене на ракия (най-малкият от тях е с вместимост 200 л) и местната кръчма – и двете сгради за изрисувани от местен самоук художник.
В селото днес живеят около 160 души, въздухът е чист, а тишината ще ви даде дълго търсената почивка и спокойствие. Всяка година на 15 август на Горния язовир, под връх Бабу, се провежда събор.
Полезна информация: Село Гюргич се намира на 5 км встрани от международния път Е-79 (преди Белоградчик). В селото няма мобилна връзка. Няма и места за настаняване.
