Седнала между седловината на връх Добрила и връх Амбарица, на 1804 м се намира хижа Добрила.

Тя е на границата между два от най-красивите резервати в Централен Балкан - „Стенето“ и „Стара река“. Основите й са положени през 1928 г. от туристите на град Сопот. Малко след това хижат е опожарена и е издигната отново от камък. Тя, какво и върхът над нея носят името на легендарния Добрил войвода. 

Град Сопот - хижа Добрила 

От Сопот може да се качите на лифта, с който стигате до междинната лифтова станция. Оттам по опорен терен се тръгва на север – северозапад. Постепенно наклонът намалява, пътеката завива на запад – северозапад. Минава се през скалистото възвишение Пресечен камък. От него се продължава право на север, по стълбова маркировка. От запад ще видите иглолистните гори, покриващи източния склон на връх Добрила, а от изток – дълбоката скалиста пропаст на Манастирска река. Пътеката минава вляво от кошара и след това вдясно от паметната плоча на Дядо Яни. До хижа Добрила се стига след преминаването на плитко долче и излизане на седловината между върховете Добрила и Амбарица. Време за маршрута със седалкова въжена линия + 1.30ч. пеша или 4.00ч. по маркирана пътека. 

Хижа Дерменка – хижа Добрила

От хижа Дерменка се тръгва на югоизток по коларски път, извеждащ на удобната за ски през зимата долина Мечо поле. Пътят я пресича по хоризонтал и навлиза в букова гора. Излезе ли се на поляна, отпред се изправя двуглавия връх Гюрдуктепе. Оттам пътеката започва да слиза надолу и достига седловината, където има няколко почти непресъхващи локви. На изток пътеката навлиза в иглолистна гора, наречена Сопотски чамлък, и скоро от нея се отделя пътеката водеща пряко към хижа Незабравка. Пътеката за хижа Добрила се извива леко наляво, минава през поляната Гроба и след малко повече от час през гората се излиза на тревистата седловина между върховете Добрила и Левски, където е и хижата. Време за маршрута 2.30ч пеша.

Хижа Амбарица – хижа Добрила

След 30-минутно изкачване по Дебели дял се стига до разклон, означен с маркировъчен стълб и табелки. На юг се отклонява пътеката за Купените и връх Ботев. На Платнешки ярове от нея се отделя пътека за хижа Васил Левски. Друга пътека също тръгва на юг (от разклона) и през хижа Хубавец слиза в град Карлово. Третата пътека отначало тръгва на югозапад, слиза в безводен улей, описва четири завоя и изкачва рида Куманица. След това правейки дъга, пътеката достига западното подножие на връх Левски, навлиза във вековна иглолистна гора и пресича горното течение на река Черни Осъм. Водосливът на двата потока, образуващи реката се нарича Чаталчучур и се намира малко по-високо от мястото, където минава пътеката от хижа Амбарица за хижа Добрила. Оттук нататък пътеката продължава пак през иглолистна гора. Преминава се билото и отпред се показва хижа Добрила. Време за маршрута 2.30ч. пеша.

Полезна информация:

Хижа Добрила разполага с 50 места. Има туристическа кухня, бюфет, механа, вътрешен санитарен възел с бани. Старата сграда е възстановена и обзаведена с всички удобства.

През по голямата част от годината до хижата се достига лесно благодарение на въжен лифт от град Сопот. През зимата пристигането на хижата става чрез атракционно извозване със снегоход - Ратрак по 8-10 човека на курс от втора станция на въжения лифт.

Още информация тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!