Поредица от ръчно изписани табели бележат крайчеца на ветровития планински път, който свързва летището и бутанската столица Тхимпху. Вместо да заповядват намаляване на скоростта или проверка на огледалата, те запознават пътуващия... с жизнеутвърждаващи мантри: “Животът е пътешествие! Осъществи го!”; “Нека природата бъде твой наставник”; една мантра просто заключава: “Извинявайте за неудобството!”
Това твърде подходящо приветствие за посетителите на това отдалечено царство, където се помещават древни манастири, плющящи молитвени знаменца и поразителни природни красоти. Днес няма и 40 години, откакто Бутан за първи път отваря границите си за външния свят. Оттогава досега страната си е спечелила почти легендарна репутация на “реална” Шангри-Ла, преди всичко заради своя последователен и методичен стремеж към една особена цел - националното щастие.
От 1971 г. насам малката хималайска нация, носител на неповторима култура и сравнително изолирана от околния свят, проявява необичаен подход към измерването на успехите и развитието - страната отрича брутния вътрешен продукт (БВП) като единствено мерило за напредък. Освен БВП Бутан изчислява благоденствието на народа си и чрез т.нар. “индекс на националното щастие”. Индексът обхваща няколко показателя за щастие, сред които са духовното, физическото, социалното, икономическото, природното добруване на държавата и естествените й дадености.
“Лесно е да добиваш суровини и да ловиш риба по моретата, та да бъдеш богат”, твърди Тхакур Сингх Поудиел, бутанският министър на образованието и един от големите поддръжници на индекса. Той счита, че светът е разбрал накриво целите на Бутан. “Хората винаги питат как е възможно да се премери щастието на народа. Те обаче не схващат идеята”, твърди той. “Индексът на щастието е вдъхновение, набор от ръководни принципи, които ни направляват по пътя ни към справедливо и силно общество. Считаме, че светът трябва да последва примера ни, преди да е станало твърде късно”.
Постановките на индекса са включени и в програмите на образователната система на Бутан. Наравно с математиката и другите дисциплини, на децата се преподават основни земеделски умения и начини за предпазване на околната среда. Интеграцията на индекса в образованието налага и други промени като всекидневната часове за медитация и замяната на училищния звънец с успокоителна традиционна музика. Освен това действа и нова национална програма, която залага в процеса на обучение да се ползват само рециклирани материали.
Днес, когато финансовите системи по света се сриват, неравенството расте и околната среда е под заплаха, подходът на тази малка будистка държава печели все повече внимание. Комисия към ООН дори обмисля начините, по които образецът на Бутан може да се приложи и в други краища на света.
Критики на Индекса на националното щастие
Макар и популярен в Бутан, Индексът търпи критики от външни анализатори. Една от острите критики гласи, че показателите за щастие за премного субективни и не представят ясна количествена картина на благоденствието. Отбелязва се, че благодарение на субективността на изчислението индексът лесно може да бъде употребен от властимащите по света за политически цели.
Други критици смятат, че разбиранията и съответно мерките за щастие се различават в различните страни. Например, французите биха определили различно образователните и жизнените си стандарти от гражданите на Бутан или Индия.
Нещо повече. Въпреки изричното внимание върху националното добруване, Бутан е изправен пред големи препятствия. Това все още е една от най-бедните държави на планетата. Четвърт от населението й от 800 000 души живее с по-малко от 1,25 долара на ден, а 70% живеят без електричество. Бутан се бори с растящата престъпност, нарастващото население, глобалното покачване на цените на храната, климатичните промени.
При все всички тези основателни доводи, Индексът на националното щастие предлага един различен поглед върху икономиката и обществения напредък навред по света.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!
