Национален парк Хемис е високопланински парк в Индия, намиращ се в източнта част на региона Ладакх. Това е един от най – големите паркове в страната. На негова територия се срещат застрашени видове бозайници, най – редките от които е снежният леопард, поради което паркът е наречен „Столицата на снежния леопард“. Това е идеално място за туризъм и отдих сред природата. Основан е през 1981 г.. Той е един от най – големите подобни паркове в цяла Южна Азия. Тук се срещат още 16 вида бозайници и 73 вида патици.

На територията на парка се намира и едноименият будистки манастир Хемис, целогодишно посещаван от хиляди поклонници. Най – голяма е посещаемостта в средата на лятото през месец юли, когато се провежда фестивалът на Хемис „Це Че“. Двудневният фестивал отбелязва рождението на покровителя на манастира, мъдреца Падмасамбхава, един от разпространителите на будизма в Тибет.

На този ефирен фестивал ламите носят великолепни пъстроцветни роби от коприна и брокат и гротескни маски, представляващи различни демони и божества. Събират се в огромния двор на манастира около местното знаме, танцувайки бавни ритуални танци. Счита се, че с тези танци допринасят за победата на доброто над злото. Звучи силна музика, изпълнена на барабани, дълги рогове и цимбали, ехото, на която се носи из цялата долина около манастира. Танцовите спектакли се изпълняват по хореография на мистичен незнаен майстор и символизират жертвоприношението към боговете. В края на втория ден се прави гротескна човешка фигура от тесто, символизираща злото и невежеството в човешката душа. Нарязват я на парчета, рахвърлят ги в четирите посоки на света, като по този начин се надделява над злото.

Самото знаме около което танцуват е с внушителни размери – високо е колкото четири етажа на сграда. Избродирано е с перли и скъпоценни камъни и изобразява мъдреца Падмасамбхава.

Фестивалът дава възможност на хората да се съберат да общуват помежду си, да изповядват вярата си, да търгуват различни необходими стоки. В тези дни регионът  кипи от енергия и живот. Лятото е времето, което им позволява да осъществят всичко това, защото в този район на Индия зимите са дълги, снежни и често това е затруднение за придвижване. Докато в летните месеци всичко оживява, животът започва сякаш отново, достъпни стават и най – недостъпните места. Това е празник, който няма аналог в света и определено е събитие, което си заслужава да посетите поне веднъж в живота си.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!