В следващите редове ще проследите едно вълнуващо пътуване на Симеон Цонев.

Той ще премине през всякакви препятствия, ще изкачи връх Дамаванд, ще се разходи из улиците на Иран, ще срещне много местни, с които ще разбере тайните на страната, ще спи на всякакви места и ще дегустира местна иранска кухня. Затаете дъх и вижте неговото приключение.

Първата част на статията и началото на приключението, четете тук.

Ден 8

Цял ден посветен на град Исфахан. Първо посетихме градините и палата Чехел Сотун. На излизане обменихме валута на черно, сарафите стоят пред Чехел Сотун и около такситата и предлагат курс по-изгоден за нас от официалния до 2,5 пъти. След това отидохме до площад Наш-е-Джахан.

Там посетихме двореца Али Капу и Имам Джамия. За обяд хапнахме в заведение за местни, ястието берян, което се приготвя само в град Исфахан. Състои се от овче кюфте в арабски хляб с добавка босилек, мента и лук. Посетих бръснарница, защото не си носех нещата за бръснене, изживяването не беше особено приятно, защото ме бръснаха на сухо само с дезинфектант и струваше 200 000 реала. Обиколката продължи през двата моста Кхаджу бридж и Си-о-Се Пол. Опитахме пъпеш, който ядохме като местните на брега на река Заянде. Пъпеша беше крехък и сочен, но не толкова сладък като нашите. През деня се запознахме с едно момиче на име Ширин, което обеща за утре да се присъедини към нас и да бъде наш екскурзовод за град Исфахан. Местните жители въобще не се притесняват да общуват с чужденци, говорят добър английски и са дружелюбни, освен тези от магазините около площада, които те канят да им разгледате дюкяните с килими.

Ден 9

Още един цял ден в Исфахан. Първо посетихме арменската катедрала Ванк. От там приятелка ни от вчера Ширин ни заведе в музея на музиката, в който ни свириха иранска музика на живо и разгледахме традиционни ирански музикални инструменти. Беше много впечатляващо. Силно се препоръчва посещението на музея. После Ширин ни заведе на много вкусен обяд в ресторант близо до музея.  След това нашата приятелката ни препоръча магазин за шафран, в който ни направиха демонстрация как се използва най-популярната местна подправка. Надвечер стигнахме до площад Наш-е-Джахан. И вече като местните, разпънахме одеяло на тревата и ядохме пак пъпеш. Местните обичат вечерно време, когато стане хладно, да излизат да се разхождат около мостовете, покрай река Заянде и на площад Наш-е-Джахан, където разпъват одеяла, килими, на които пият чай, пушат наргилета  и хапват. Метрото в Исфахан е на 2 години, и е много модерно. Картата за метрото струва 50 000 реала. Едно возене е 10 000 реала. Прането в хостела се заплаща допълнително – за две пранета ние платихме 1 600 000 реала, което си е доста скъпо.

Ден 10

Напуснахме Исфахан и се отправихме на юг към град Шираз. По пътя посетихме Пасаргад, където се намира гробницата на Кир Велики. Към комплекса има и още руини. С електрическо бусче се достига до тях. Интересно, но нищо специално. След това ходихме до скалните гробници Накш-е- Рустам и накрая перлата на туризма в Иран – град Персеполис.

Беше много впечатляващо с добре запазените фигури, издялани в камъка и голямата си площ. Вечерта достигнахме град Шираз и си направихме кратка вечерна разходка. Обстановката тук е много по-различна отколкото в град Исфахан, който е почти с европейски облик за  разлика от Шираз, който е абсолютно ориенталски.

Ден 11

В Шираз първо разгледахме Цитаделата, в която имаше много интересни занаятчийски дюкянчета, баня и градина. След това Вакил джамия с вход  200 000 реала. После посетихме голямата джамия Шах Черах, приличаща на огромен манастир, входа е без пари, но с личен екскурзовод за друговерците. Жените се обличат допълнително с хинджаб. Джамията беше изумителна, едни от най-красивите неща правени от човек, които съм виждал. По стените отвътре имаше милиони огледалца, а отвън просторен двор.

Строежа е започнал преди 1000години, а е завършил преди 7 години. След това отидохме до Розовата джамия, но се оказа, че за да се види в пълния й блясък трябва се отиде рано сутрин по изгрев, когато лъчите на слънцето минават през витражите. Обядвахме в традиционно заведение близо до джамията – ориз с овчи кюфтенца. За края на деня отидохме с метрото до градините Ерам. Най-забележителен е павилиона с фонтана отпред, идеален фон за снимки. За вечеря си взехме печени пилешки крилца. Най-известния пазар в Шираз – Вакил Базар беше пълен с китайска стока. В града има хубава пешеходна зона, подходяща за разходки. Спокойствието се нарушава само от профучаващите наблизо мотори. Навсякъде в градовете в Иран  има чешмички със студена питейна вода, която е много освежаваща в жегата.

Ден 12

Напуснахме Шираз покрай портата на Корана и се отправихме към Язд. Напоследък започнахме да правим като местните – купувахме си някакъв плод, в случая дълъг пъпеш, намирахме си подходящо място и сядахме на земята да си го изядем. Стигнахме град Язд в ранния следобед, беше над 40 градуса. Настанихме се и си полегнахме да си починем в традиционно изглеждащия хотел. Привечер излязохме на разходка и минахме по някои от тесните улички на стария град. Бяхме стигнали до един площад, когато един собственик на магазин за килими ни покани да се качим на покрива на магазина и да наблюдаваме от там залеза над Язд.

В град срещнахме един младеж от Варна, който обикаляше Иран сам. Оказа се, че тези дни в Иран има голям празник Ашура, почитат паметта на третия Имам, който продължава 3 дни. За вечеря хапнахме обезкостена пържена пъстърва на сред пустинята.

Ден 13

Пристигнахме в град Кашан в ранния следобед. Празникът Ашура продължаваше с пълна сила. Всичко беше затворено и града беше пълен с хора облечени в черно. Като се настанихме се заехме да прочетем какъв е този празник. На вън продължаваше да бъде горещо и цял следобед си прекарахме в леглата. Преди да излезем на разходка се качихме на плоския покрив на хотела, за да видим града от високо.

Имаше шествие, в което мъже в черно вървяха и се самобичуваха в ритъма на музиката. Пред джамиите беше пълно с народ. Когато минавахме покрай  тях или някоя къща, ни черпиха с диня, айран, подсладена вода, топло мляко или сладки. Вечерта до късно улиците бяха пълни с хора.

Ден 14

Около обяд пристигнахме на летище Имам Хомейни, трябваше да се разделим с нашата кола, която ни служи вярно през цялото време и не ни е създавала проблеми. От там с метрото стигнахме до нашия хостел в Техеран, който се казва Tehran Heritage hostel. Този хостел беше свърталище на хипита от цял свят. Имаше хубав вътрешен двор с пейки и маси. Жените не носеха забрадки. Дори местните девойки на рецепцията бяха по коси. Днес беше последния ден от празника и всичко продължаваше да е затворено.На два пъти получавахме кутии с ориз, както си се разхождахме, от местните по случай празника. Отидохме до кулата Азади с метрото.

Няколко пъти пътувахме с техеранското метро. Оказа се, че бягащите надписи във вагоните с имената на спирките не работят точно или въобще не работят. Направихме обиколка на пазара на Техеран, където вечерта по тротоарите беше пълно с улични търговци и около тях се бяха събрали много хора да се пазарят.

Ден 15

Последен ден в Иран. На една от стените на хостела имаше залепени банкноти от много различни държави, вече има и българска такава.

Закусихме в хостела, после с метрото отидохме до двореца Голестан. Платихме 500 000 реала за вход, без екстрите.  Това е обект №1 за посещение в иранската столица. След това минахме през пазара, за да купим сладки за почерпка в къщи. В центъра на града, на дадена улица преобладава определен вид артикул. Например имаше улица с магазини за смесители, козметика, авточасти и т.н. Хапнахме за обяд последната порция пиле с ориз. Никъде не видяхме магазин за сувенири. Наложи се да се върнем до двореца Голестан, в който на изхода имаше такъв магазин. Помолихме служителите да ни пуснат, да отидем само до магазина, за да си вземем нещо за спомен от Иран. Нямаше проблем да ни пуснат. Накрая се върнахме до хостела да си вземем багажа, който бяхме оставили за съхранение. От там тръгнахме с метрото до летището. Наложи се да се прекачваме няколко пъти. Трябва да се внимава с влакчето, което отива до последната спирка преди летището. Единствения начин да разбереш кое е правилното влакче е да питаш служителя на метрото.

Така успешно завърши нашето двуседмично приключение в Ислямска Република Иран.Изпълнихме основната си цел да се качим на най-високия връх в близкия изток и на най-високия вулкан в Азия.Да разгледаме основните градове в Иран и да усетим една различна култура и народопсихология от европейската.Много ценно беше общуването с местните, съвсем нормални хора, не са толкова религиозни колкото им се иска на политиците.Жените, когато се качиха в самолета веднага си махнаха забрадките от главите.В нито един момент не съм се притеснявал за сигурността си, освен пресичането на улиците в Исфахан и докато бяхме в колата в градовете.Шофирането на иранците на нас ни се струва без правила, но те някак се справят с помощта на клаксоните.Това пътуване организирахме самостоятелно, като предварително бяхме резервирали всички нощувки и колата и абсолютно всичко беше наред.Единственото затруднение беше с парите, когато обменихме на улицата в Исфахан изведнъж всичко ни поевтиня, освен това цените в Иран са в томани и реали и са с много нули.Пътуването беше между 28 август и 13 септември 2019г.През цялото време беше слънчево, следобедите много жега, а вечер приятно за разходка.Надявам се повече българи да посетят Иран, няма нищо сложно или опасно в такова пътешествие.Цените стават много добри, особено ако успеете да  обмените валута изгодно.Има много какво да се види и научи, а и все още Ислямската Република не е популярна туристическа дестинация. 

Автор: Симеон Цонев

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!