Създателката на най-популярната книжна абонаментна кутия в България Ралица Генчева (Charly Wilde) изненадва читателите със завладяващия си дебютен роман.

Открита, фина и чувствителна, поетесата и минималист Ралица Генчева промени живота на хиляди читатели, създавайки сплотена общност около най-известната българска книжна абонаментна кутия.

Сега с появата на първия си роман–„Обрат в сюжета“ – Charly Wilde, както е позната сред своите почитатели Ралица, предизвиква любителите на заплетените загадки да тръгнат по стъпките на завладяваща мистерия с неочакван край. А тази динамична и вълнуваща история напълно ще преобърне представата им за цената на сбъднатите мечти и неизказаните истини.

В затворения комплекс в полите на планината успешната писателка Виктория намира убежище, в което се чувства в пълна безопасност. Рутината, бягането и писането са спасителните сламки, в които тя открива отново пъстротата на живота след развода с любовта на живота ѝ – Владимир. 

Ала когато с всяка написана страница събитията от новия ѝ ръкопис оживяват по мистериозен начин, младата жена започва да подозира, че това идилично място далеч не е толкова сигурно. Всичко изглежда като коварна шега, която цели да я накара да се усъмни в собствения си здрав разум.

Всичко се заплита още повече, когато Виктория се връща към първата си публикувана книга, покорила читателските сърца и изстреляла я на върха на класациите, за да открие, че тя е коренно различна. Написаният и предаден ръкопис съществено се различава от публикувания текст. 

Решена да открие кой е виновен за промените, и да разбере кой си играе с ума ѝ, Виктория се вглежда с нови очи в хората около себе си.  Дали човекът, който я тормози, не е внезапно появилият се Петър, с когото споделят любовта към книгите и който не е този, за когото се представя? Може ли бившият ѝ съпруг Владимир, който още я обича, да я защити? Дали в дъното на нещата не е редакторката ѝ Петя, която тайно обича Владимир и завижда на Виктория за живота, който би искала да бъде неин?

Много хора имат мотив да ѝ отнемат това, за което толкова се е борила – но младата писателка е готова да защити себе си и своите мечти.

Но дали мечтите, които смятаме за наши, не са всъщност чужди? 

Едно погрешно решение и премълчан разговор се превръща в снежна топка, която полита неконтролируемо и предизвиква грандиозна лавина от неочаквани обрати в майсторския литературен трилър на Ралица Генчева.

Мрачни тайни от миналото, предателства и все пак вяра в спасителната сила на думите – всичко това се крие сред страниците на този умен и заразителен роман. Напрегнат и ловко написан, „Обрат в сюжета“ напомня, че за нещата, които си струват, трябва да се бориш. И единствено така ще промениш собствената си съдба.

Из „Обрат в сюжета“ на Ралица Генчева

2

Румен

Когато казах на брокера, че искам да наема къща тук, той остана изненадан – от всички петстотин къщи нямаше нито една наета, всички бяха купени. Изнесе ми подробна лекция как цените варират от хиляда и осемстотин до две хиляди евро на квадрат, как това е изключително изгодна цена за къща с огромен двор, и то на хиляда метра надморска височина с гарантирано чист въздух. Сравни цените с тези в София и подчерта как за такава сума не можеш да си купиш и двустаен апартамент в хубав квартал. Направи разбор на разходите по кредита – първоначална и последващи вноски, за да ми обясни, че е лудост да давам шест хиляди лева на месец, за да живея под наем, след като мога да изплатя къщата с кредит за около две хиляди – две хиляди и петстотин лева на месечни вноски, след което да я продам или да живея в нея. Това, което той не знаеше, бе, че всъщност още сега можех да си позволя да платя за цялата къща в брой. Но целта ми беше друга – парите нямаха значение, нито исках да оставам да живея тук или да купувам с инвестиционна цел. Имах друга работа за вършене. Трябваше да си отмъстя. А след това да си тръгна, без да оставям никакви следи. 

Тази сутрин я видях да тича – гледах я през прозореца. Изтича до върха на хълма, после започна да се катери и да прескача натрупаните строителни материали, които пречеха на гледката ѝ. Очевидно голяма част от комплекса все още не беше завършена и сега застрояваха западния склон на хълма. Човек все още можеше да стигне до най-високата точка, заобикаляйки основите на бъдещите къщи. Когато се справи с тях, Виктория се изправи на ръба на пропастта и се загледа. Знаех какво е пред погледа ѝ, само един цвят – зелено. Остана там неподвижна. Виждах единствено гърба ѝ и можех да предположа какво прави. Червената ѝ коса закриваше раменете и задната част на късия спортен потник и стигаше почти до кръста. Беше облечена в светлорозов екип от къси панталонки и горнище с тънки презрамки. Според мен черно би ѝ подхождало много повече. Изглеждаше някак невинна с този детински цвят, а може би кри еше истинската си същност зад него. Беше август и тайничко се зарадвах, че е в това облекло, а не в зимни дрехи, под които извивките на фигурата ѝ се губеха. Доколкото я познавах, стоеше със затворени очи и вдишваше дълбоко. Навярно вярваше в тези глупости – заземяване, черпене на енергия от природата и прочее. Беше толкова дребничка и изглеждаше беззащитна. Тя самата се мислеше за такава. Но аз знаех колко е жилава. Никога не е вярвала в силата си, но аз не я подценявах. Всеки, който я познаваше, не смееше да я подценява. В това малко тяло имаше огън, достатъчен да подпали целия ти свят. 

Усетих такава възбуда и вълнение, че реших веднага да действам. Адреналинът бе взел контрол над съзнанието ми. Неслучайно бях наел последната къща на хълма – тази, пред която тя се спираше всяка сутрин. Затичах се надолу по стълбите, отворих входната врата и пантите изскърцаха шумно. Виктория се обърна и преди очите ѝ да ме намерят, вече бях затворил вратата отвътре и се облегнах на хладното дърво задъхан. Бях напът да направя голяма глупост. Всичко трябваше да бъде обмислено. Не можех да си позволя грешки. Не можех отново да постъпя така, в бъдеще трябваше да се контролирам. 

Да следвам плана си. Да действам бавно. Какво ли щеше да стане, ако се беше обърнала и аз стоях там, на вратата? Дали щеше да ме познае? 

Дали вярваше и в духове?

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!