Историкът Дейвид Маруел тръгва по стъпките на „Менгеле. Ангелът на смъртта”

  • Историкът Дейвид Маруел тръгва по стъпките на „Менгеле. Ангелът на смъртта”
    Историкът Дейвид Маруел тръгва по стъпките на „Менгеле. Ангелът на смъртта”

Кой наистина е мъжът, станал зловещ символ на Холокоста?

Йозеф Менгеле е навярно най-известният военнопрестъпник на всички времена. Разкритията за неговите чудовищни експерименти в Аушвиц го превръщат в зловещ символ на жестокостта и безмилостната ефективност на нацистката идеология. Садистичните експерименти му печелят прозвището „Ангелът на смъртта”, а неуспехът в залавянето му продължава да хвърля тъмна сянка върху опита за налагане на справедливост след края на Втората световна война.

В своето впечатляващо изследване„Менгеле. Ангелът на смъртта”американският историк Дейвид Маруел тръгва по стъпките на мъжа, който в края на войната успява успешно да избегне наказание и заедно с много други нацистки престъпници да избяга в Южна Америка. Но за разлика от мнозина от тях, като например Айхман, Менгеле успява да се укрие до края на живота си.

През 1985 г. Маруел става ръководител на екип в Службата за специални разследвания към Министерството на правосъдието на САЩ, натоварени със случая „Менгеле”. За пръв път професионални историци участват като щатни членове в правен екип, използвайки своите знания и умения, за да подпомогнат съдебните производства, а разкритията, до които стигат, проследяват в смайващи детайли живота на немския учен, подчинил работата си на нацистката идеология.

В изданието историкът се спира на изненадващи обстоятелства и детайли за образованието и научните му интереси преди войната, участието във военни действия като част от отговорната за масови кланета SS дивизия „Викинг“, назначаването на ръководен пост в Аушвиц и последвалото успешно бягство в хаоса след капитулацията на Германия.

Донякъде карикатурният образ на Менгеле, създаден от книги и филми, като типизиран символ на злото, е до­бре известен. Много по-малко се знае за неговата личност и още по-малко за тайния живот на Менгеле в Южна Америка, отношенията с близките му и особено с неговия син, контактите с Айхман и други нацистки престъпници, избегнали правосъдието поне за известно време.

Маруел е част и от екипа, който изследва предполагаемите останки на Менгеле, открити в бразилско гробище. Какво е да държиш костите на човека, който е решавал кой ще живее и кой ще умре в газовите камери? Историкът не спестява нито един детайл от изследванията, които трябва да докажат, че десетилетното търсене на Ангела на смъртта е приключило. И да дадат макар и недостатъчна утеха на жертвите му и техните близки.

Из „Менгеле” от Дейвид Маруел

 Историкът Дейвид Маруел тръгва по стъпките на „Менгеле. Ангелът на смъртта”

ТРЕТА ГЛАВА:

СТОЛИЦАТА НА ХОЛОКОСТА

(май 1943 г. – януари 1944 г.)

За символ на Холокоста Аушвиц изглежда особено подходящ, макар че над милион евреи вече са избити от нацистите, преди газовите му камери дори да заработят. Почти невъобразим по сво­ите размери и сложност, Аушвиц може да се разглежда, по думите на историка Питър Хейс, като „Столица на Холокоста“174. Еднов­ременно концентрационен лагер, чиято цел е наказание и експлоа­тация, и лагер на смъртта, извършващ убийства в промишлени ма­щаби, Аушвиц се е превърнал в нарицателно за нацисткия терор. Съставен е от три основни лагера: Аушвиц I, Аушвиц II – Биркенау и Аушвиц III – Моновиц, където се помещава фабриката на ИГ „Фарбен“. Има близо петдесет подлагера, вариращи от земеделски площи до каменовъглени мини, където хората са принуждавани да работят, често пъти до смърт.

Аушвиц е мястото, където крайната форма на нацистката ра­сова политика се стоварва върху широка маса от евреи и други жертви от всички краища на Европа. Тук може да се чуе всякак­ва реч, включително идиш, полски, ромски, словашки, норвежки, холандски, латино, гръцки, унгарски, френски, чешки, италиански, хърватски, руски, датски, немски и дори английски. Икономическа­та експлоатация се разпростира не само върху плодовете от труда на човека, но и върху дрехите на гърба му и дори върху физическо­то му тяло: златото от зъбите и косата като суровина за плат. Тук медицината и науката достигат уродливи форми и се упражняват насилствено върху субектите, често с летален изход. Индустрията е съучастник, като краде труда и животите им с цел печалба. Ауш­виц е място на несравнима трагедия, на непрестанен страх и без­мерна скръб, където безброй семейства са разкъсани и унищожени. Именно тук геноцидът намира върховния си израз.

За разлика от Треблинка, Белжец и Собибор – другите лаге­ри на смъртта, разположени на територията на окупирана Полша, където нацистите се опитват да скрият доказателствата, механизмът на изтреблението в Аушвиц е напълно ясен. Докато от останалите лагери излизат само шепа оцелели, които да разкажат за случилото се, оттук оцеляват хиляди, за да опишат преживения ужас. Именно поради тази причина знаем толкова много за Аушвиц.

Ако Аушвиц като място служи за символ на Холокоста, то Мен­геле като личност играе подобна роля за самия лагер на смъртта. Може би затова голяма част от масовата представа за времето, пре­карано от него там, е повече клише, отколкото истина. Има безброй примери за въображаеми срещи и погрешно приписвани дела, кои­то замъгляват действителния характер на неговото начинание. Тук не става дума за вината – защото Менгеле безспорно е виновен за безброй престъпления, – а по-скоро за естеството на неговата дей­ност, мотивацията и контекста ѝ.

Предвид големия брой засегнати хора, основното обвинение срещу Менгеле от органите, искащи ареста и изправянето му пред съд, включва официалната му дейност в лагера като Lagerarzt [лагерен лекар], и в частност участието в подбора на затворници – както новопристигащи, така и вече приети. Самият той неедно­кратно признава тази дейност, включително пред сина си, и няма абсолютно никакво съмнение за нейната осъдителност. Възможно е да се изброят, както правят прокурорите, много такива селекции, с конкретни дати, брой и произход на жертвите. Изследванията на Менгеле в Аушвиц привличат особено внимание, подхранват въо­бражението с кошмарни образи и вадят от речника всички епитети за злина и извратеност. Извънмерната му репутация като чудовище на медицината обаче е обратно пропорционална на познанието и разбирането за онова, което всъщност е правил.

Има известен спор по въпроса как точно Менгеле бива назна­чен в Аушвиц през май 1943 г. Той ли кандидатства за позицията? Неговият наставник Фершуер ли му я урежда? Или просто е раз­пределен там на общо основание? Знаем, че Бено Адолф, лекарят, който го предшества в Циганския лагер, се разболява от скарлатина в края на април 1943 г. и трябва да бъде заменен. По същото време Менгеле, който притежава необходимия ранг и опит, е в заместващ батальон, готов за командироване. Синът му Ролф споделя пред интервюиращи през 1985 г. как майка му е разказала, че Фершуер е „мотивирал“ баща му да отиде в Аушвиц175. Ханс Седлмайер, ръко­водител в бащината фабрика на Менгеле в Гюнцбург и довереник на семейството, описва пред германските прокурори през 1984 г. ролята на Фершуер в уреждането на назначението. Според него собстве­ният племенник на Фершуер е бил готов да заеме позицията, но се е оттеглил в последния момент176. Вероятно никога няма да разберем точните обстоятелства, но по нищо не личи Менгеле да е отишъл там против волята си – както изтъква след войната и Фершуер, отчасти в своя защита177. Имайки предвид колко бързо и усърдно Менгеле се възползва от възможностите, предлагани от Аушвиц, е лесно да повярваме, че сам е поискал трансфера. Същевременно Фершуер има мотив да настани любимия си студент в лагера, тъй като собствените му изследвания, както и цялата дейност на инсти­тута „Кайзер Вилхелм“, получават явни облаги от пребиваването му там.

Каквато и да е непосредствената причина за назначението, Менгеле процъфтява в Аушвиц. Робърт Джей Лифтън смята, че „хармонията на Менгеле с Аушвиц го прави единствен по рода си, sui generis“, и че повече „от всеки друг лекар в СС Менгеле реа­лизира себе си там. В лагера попада на мястото си, намира израз за своите таланти, така че онова, което е лежало като скрит потенци­ал, става реалност“.

ДОКТОРСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Макар Аушвиц да е уникален сред концентрационните лагери по своя мащаб и размери, медицинската му служба (отдел V) има идентична структура. Пряк началник на Менгеле е СС щурмбан­фюрер д-р Едуард Виртс, Standortarzt, или гарнизонен лекар, който е главен медик в лагера. Виртс от своя страна съветва комендан­та на Аушвиц по медицински въпроси, но е подчинен на СС щан­дартенфюрер д-р Ено Лолинг, главен лекар на всички концлагери. Лолинг оглавява също медицинския и хигиенен отдел (Amt DIII) към административната и стопанска служба на СС (SS-WVHA), в чийто ресор попада системата на концентрационните лагери. Виртс докладва още на главния лекар на СС, обергрупенфюрер д-р Ернст Роберт фон Гравиц180.

Виртс отговаря за медицинското обслужване на всички чле­нове на СС, назначени в гарнизона на Аушвиц, и ръководи добре оборудвана полева болница с пълен екип зъболекари, фармацевти, медицински сестри и санитари. От санитарите е сформирана „ко­манда за дезинфекция“, която изпълнява обичайните здравеопаз­ващи функции, но също борави и с „Циклон Б“, активния агент в газовите камери. В допълнение, Виртс надзирава медицинската помощ за затворническото население на лагера, която е грижа на Lagerärzte, или лагерните лекари. Здравето на отделните лагерници не представлява особен интерес за СС, докато с напредването на войната трудът им не става по-ценен и съответно акцентът върху тяхната работоспособност не нараства. Но предвид лошото им хра­нене и ниските санитарни условия, заразните болести и дори епи­демиите са реална заплаха, а лагерните лекари са на първа линия в борбата с тях.

Менгеле си гради репутация в тази област, когато в края на 1943 г. измисля метод колкото ефективен, толкова и радикален. Ела Лингенс, австрийска затворничка от нееврейски произход, хвърле­на в лагера заради подпомагане на евреи във Виена, описва в мемо­арите си от 1948 г. бруталния подход на Менгеле в борбата с тифа:

Всъщност тифът бе изкоренен едва когато хауптщурмфюрер д-р Менгеле, този безмилостен циник, стана лагерен лекар. Той събра 1500 от най-тежките случаи сред еврейските пациенти в една болнична барака, а после ги изпрати в газовата камера. Така се сдоби с празна барака, която бе дезинфекцирана и снаб­дена с нови сламеници и чисти одеяла. След това пациентите от най-близката барака бяха обезпаразитени, прегледани и отведе­ни голи там. Същото се повтори със следващата барака и така нататък, докато всичко не се изчисти. Предвид обстоятелствата, това бе правилен начин за справяне с епидемията. Но фактът, че лагерните власти не счетоха за необходимо да изградят нова барака за целта, а почистването започна с убийството на 1500 еврейски жени – това бе част от ужаса на цялата ситуация, в ко­ято всичко получаваше извратен смисъл, злото се превръщаше в добро, а доброто – в зло.

Менгеле прилага същата техника и в други сектори на Аушвиц „за борба с епидемията от скарлатина сред унгарските евреи в ла­гер BIIc, епидемията от морбили в еврейския детски блок (BIIa) и в семейния лагер на циганите“. Институтът по хигиена на СС, на­миращ се в близкото село Райско, макар да не е на пряко подчине­ние на Виртс, е важно звено в целия спектър от медицински услуги, включително идентифицирането и борбата с болести. По същество институтът е медицинска лаборатория, извършваща пълния набор медицински тестове и патологични изследвания на кръв и други телесни течности и проби, събирани от членовете на СС и затвор­ниците в лагера.

Според полския историк Александър Ласик отговорностите на лагерните лекари включват „повече или по-малко проформа ме­дицинска помощ за затворниците“, в това число надзор над лазаре­тите, приемане и освобождаване на пациенти от тях, поставяне на диагнози и препоръки за лечение, а също контрол върху качеството на храната в лагерните кухни. От тях се изисква „да проверяват ме­дицинското състояние на пристигащите и освобождавани затвор­ници“, а към края на войната и да проверяват германските затвор­ници за годността им за военна служба. В случаите на „случайна или насилствена смърт на затворници“ лагерният лекар е длъжен да извърши аутопсия, за да установи причината за смъртта. Отвъд тези задачи, в общи линии съответстващи на традиционните отго­ворности на медика, лагерните лекари играят съществена роля и в масовите убийства. Те извършват „подбор“ на пристигащите за­творници и определят кой незабавно да отиде в газовите камери, а кой може първо да бъде експлоатиран за работа, преди да попадне в тях. Оглеждат пациентите в лагерните лазарети, за да установят кой още е работоспособен, а кой трябва да бъде убит. Удостоверя­ват смъртта на жертвите в газовите камери и присъстват на теле­сните наказания и екзекуциите.

В допълнение към служебните си задължения, лагерните лека­ри се занимават и с медицински експерименти върху затворниците. Те често преследват „практически“ цели, като например изследва­нето в Дахау върху методите за подгряване на човешкото тяло при хипотермия, което е от значение за германските ВВС при лечение на спасени пилоти, или изпитанията на лекарства за оценка на ефи­касността и страничните им ефекти. Други проучвания, като тези на Менгеле, не са толкова практически, а целят усъвършенстване на познанията и кариерно развитие. Неговите опити в Аушвиц не се провеждат под надзора на Виртс, но той положително знае за тях, а и сам провежда заедно с по-малкия си брат, също гинеколог, опити върху рака на маточната шийка.

Най-обширната серия експерименти в Аушвиц включва усъвър- шенстване на метод за надеждна и ефективна масова стерилиза­ция, който нацистите планират да използват върху славяните, така наречените Mischlinge (кръстоска между арийци и евреи), и дру­ги групи. Експериментите са поръчани от Химлер и проведени от професор Карл Клауберг, експерт по безплодие, който успява да разработи нехирургичен метод, ползващ рентгенови лъчи. Според Клауберг с негова помощ могат да се стерилизират до хиляда жени на ден при наличие на подходящ персонал и оборудване Дру­га паралелна разработка върху стерилизацията се провежда от д-р Хорст Шуман, който облъчва тестисите и яйчниците на еврейски затворници от двата пола, търсейки оптималната ефективна доза. СС оберщурмфюрер д-р Йохан Пол Кремер пък провежда експери­менти върху ефектите на гладуването и особено се интересува от „кафявата атрофия на черния дроб“. Кремер е професор по анато­мия в университета в Мюнстер. Полският историк Ирена Стжелец­ка описва процедурата му така:

Всяка сутрин пред амбулаторията на блок № 28 в основния лагер той оглежда затворниците, кандидатстващи за болничен прием. Много от тях са изключително гладни и измършавели и обикновено се умъртвяват чрез смъртоносна инжекция фе­нол. Точно преди да им я постави, докато лежат на масата за аутопсия, той ги разпитва за информация, която счита за важна, включително теглото им преди ареста или последните лекар­ства, което са ползвали… После взема проби от черния дроб, далака и панкреаса, докато трупът е още топъл…

Редица лагерни лекари, включително Фридрих Ентрес, Хелмут Ветер, Едуард Виртс и в по-малка степен Фриц Клайн, Вернер Роде, Ханс Вилхелм Кьониг, фармацевтът Виктор Капесиус и ръководи­телят на института по хигиена Бруно Вебер, използват затворници от Аушвиц за „тестване на дозировката и ефективността на някои лекарства“ от името на ИГ „Фарбен“. Ентрес и Ветер правят опити за определяне на точния инкубационен период на тифа, за да установят кога пациентите са най-заразни и кога престават да бъдат такива. За целта умишлено заразяват затворници с тиф.

Стжелецка описва една странна и слабо известна поредица експерименти, провеждани върху лагерници в опит за справяне с нарастващ проблем в германските въоръжени сили. През лятото на 1944 г. д-р Емил Кашуб е командирован в Аушвиц от името на Вермахта, за да „разучи различните методи за симулиране, шире­щи се сред германските войници, особено на източния фронт… включително самонанесени рани, абсцеси, треска и инфекциозен хепатит“. Използвайки еврейски затворници, Кашуб се опитва да „провокира“ същите симптоми, симулирани от недобросъвестни­те войници. Аушвиц снабдява и лекари от други лагери с човешки материал за изследване. Например двадесет еврейски деца са под­брани от Менгеле и изпратени в концентрационния лагер Нойенга­ме за експерименти върху туберкулозата, провеждани от д-р Курт Хайсмайер, в хода на които те са заразени с болестта. Според Стжелецка през април 1945 г. децата са обесени на тръбите на пар­ното в училище „Буленхузер Дам“ в Хамбург, за да се замаскират следите от опитите на Хайсмайер.

В своята книга за д-р Хорст Фишер, колега на Менгеле в Ауш­виц, историкът Кристиан Диркс описва серия експерименти по елек­троконвулсивна терапия (ЕКТ), проведена от Фишер през 1943–44 г. По онова време ЕКТ „се смята за най-модерния метод за лечение на пациенти с тежки психични разстройства, често със самоубий­ствени склонности, страдащи от шизофрения и депресия“191. Един полски затворник, д-р Зенон Дрохоцки, завършва медицина в Кра­ков, проучва ЕКТ в Берн, Брюксел и Париж и „добива практически опит по електроенцефалография в Гренобъл“. Този Дрохоцки предлага на Фишер да конструират ЕКТ устройство за лечение на затворници. Фишер е хирург по специалност и няма познания за ЕКТ, но е заинтригуван и след като си осигурява одобрението на Виртс, позволява на Дрохоцки да продължи с идеята. С помощта на друг затворник Дрохоцки успява да сглоби машината от части, на­лични в ИГ „Фарбен“. Малки групи уж психично болни затворници биват докарани в Аушвиц III от други части на комплекса, за да се подложат на лечение. Инициативата привлича голямо внимание и Менгеле също присъства на един от експериментите. Целта е да се третират нетрудоспособни затворници, така че да станат отново из­ползваеми. Част от субектите впоследствие са транспортирани до Биркенау и обгазени, а според свидетели повечето умират още по време на процедурата.

За разлика от тези експерименти, движени явно от практически съображения, изследванията, които Менгеле извършва в Аушвиц през времето, свободно от други служебни задължения, са пред­приети почти изключително в интерес на науката, с която се за­нимава още от студентската скамейка. Той почти със сигурност планира да ги използва като основа за своя Habilitationschrift, или хабилитационен труд, който е предпоставка за научна кариера. В този си стремеж към академичен напредък Менгеле не е сам. Д-р Хайнц Баумкьотер, главен лекар на концентрационния лагер Зак­сенхаузен, защитава дисертацията си едва през 1942 г., докато слу­жи там. Друг колега на Менгеле от Аушвиц, д-р Ханс Делмот, се възползва от помощта на еврейски затворник, професор и „широко известен учен“, за да напише своята дисертация.