Има един чуден кът по долината на река Русенски Лом, близо до село Иваново и на около 20 километра югозападно от Русе. Растителността и животинският свят тук са изконно характерни за Дунавската равнина. Каменните брегове на долината се издигат почти отвесно и по тях личат множество тераси, ниши, отвори на естествени пещери, в които гнездят около стотина вида птици и поне още толкова само прелитат. Цялото това богатство е напълно достатъчно да ви примами да планирате следващото си пътуване към този край. Но не е само то. Сред стръмните скали се крият свидетелства за времена на усилен духовен кипеж и стремеж към съвършенство – Ивановските скални църкви.
Когато решите да тръгнете насам и подирите информация, ще разберете, че става дума за скалния манастир "Св. Архангел Михаил", чиито първи килии датират от около 12-ти век; че през 13-14-и век той е вече признат център на исихазма* и че царските семейства от този период са дарители и поддръжници на светата обител. Че най-добрите художници на царството изографисвали над 40-те църкви и параклиси, издълбани в скалите, а монашеските килии били около 300.
Стенописите като цяло са в стила на Палеологовия Ренесанс. Невероятната артистичност и чувствителност, лъхащи от тях обаче, ги родеят с античното изкуство. Умело е използвано голото тяло. Пейзажът и архитектурният фон са органично вплетени в композициите. Драматичността и емоционалната наситеност на образите придават достоверност и жизненост на изображенията. Всичко това нарушава каноните на византийската иконопис и прави стенописите в скалния манастир изключителен шедьовър на Търновската школа. Оценката е на ЮНЕСКО, в чийто списъци с културното и природно наследство на света са вписани Ивановските скални църкви.
Като тръгвате, тръгнете с нагласата, че разходката няма да е лесна. Вдълбаните в скалата храмове са между 30-я и 40-я метър над нивото на реката. Придвижването до тях става по стъпала в скалата, по система от стълби и метални парапети. Поглеждането надолу не е най-приятното и безопасното, което можете да си причините – особено ако имате страх от високо.
Времето не само е повредило необратимо скалите, в които са вкопани някога църквите и параклисите, напукало е и е изронило стенописите. То е заличило и паметта за имената на оцелелите храмове. Днес за тях се съди или по характерността на запазените стенописи или са възприети имената, с които ги наричат местните хора: “Затрупаната църква”, “Съборената църква”, “Кръщелнята”. Църквата, където през отвор в скалата се вижда изписан божият образ, носи името “Господев дол”. А най-значимата и най-високо издълбаната в скалата църква се казва “Света Богородица”. Подсказва го запазеният стенопис – ктитор с царски одежди подава скална църква на Богородица.
Ако познавате библията и традициите на иконопистта, има места, на които ще разпознаете изобразените библейски сцени. Ако сте дошли, защото ви възхищава и ви прави горд всяка непреходна проява на човешкия стремеж към съвършенството, независимо от религии, време и обстоятелства – има на какво да се насладите и какво да отнесете в сърцето си.
*Мистично учение в православното християнство, което проповядва, че чрез отшелнически живот, самовглъбяване и непрекъсната молитва може да бъде постигнато единение с бога.
Тази уикенд идея ви хареса? Харесайте и страницата на Peika.bg във фейсбук!
